Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))
- Автор: Лазаров Веско
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Люти лакърдии за благи врачани ((сборник))». Краткое содержание книги:
— Слушай, Мите, к’во шъ ти рече бай ти Павел! Политиката е пръдня. Нашата мирише, а чуждата смърди.
След тези думи дядо Павел изтръска загасналата си лула, напълни я с тютюн и я запали. Като смукна няколко пъти, замечтано погледна към гордо изправените скали. Някога там имаше орлови гнезда и орли се виеха в синьото небе над махалата. Сигурно искаше отново да ги видят старческите му очи. За съжаление във висините се виеха няколко герака и граченето им се носеше в пустошта.
Квачката в двора настръхна и прибра пилетата под себе си, за да ги предпази от набезите им.
Вместо епилог
Драги читатели,
Надявам се, че си се смел заедно с мен. Ако не си, присмивай ми се колко ти душа сака! Не се смей, или присмивай пред мюзевири, защото веднага ще ти лепнат прякоро Лезията!
Приятели се печелят трудно, а врагове лесно и бързо. Тъкмо бях стигнал до най-ютите истории, когато получих призовка и долупосочената молба. Ще спра да пиша докато се реши моята съдба.
(факсимиле на молба) (Препис)
До
Районен съд
От К.К. Т. град Враца ул. … №…
и С.С. А. град Враца ул. … №…
Против
Веселин Николов Лазаров град Враца ул. „Войводин дол“ № 15 Господин Съдия,
И двамата потърпевши от години сме подложени на психологически тормоз от страна на г-н Лазаров. Последният не подбира време, място и присъствуващи граждани да ни нарича „Джуруляци“ и други на тях сродни думи. Господин съдия.
И двамата живеем от дълги години в този град и на тези улици. Това че сме родени в село и сме зетове на къща не дава право на г-н Лазаров да ни злепоставя и обижда, още повече, че и самият той е с потекло от село Веслец. Дължим да Ви уведомим, че ние и двамата сме нещо за този квартал. Хората ни обичат и ние обичаме тях, уважават ни, придобихме граждански навици и маниери и точно това господина не може да го примири и понесе.
Обидната дума „Джурковци“ се отрази на физическото ни здраве. Първият от нас г-н Т. му се увреди от ядове джигера — т.е. белия дроб. Сега се лекува, но дали ще го бъде Господ знае. Другият г-н А. получи дефект в походката си (влачи си краката). Господин Лазаров тероризира и други доведени зетове в квартала. Г-н П. получи цистит (често уриниране), често пъти и в гащите. Съпругата му твърди, че урината му мирише като урината на козите на комшийката му В. С. С полека степен на психическо разтройство е г-н Р. И. Тъща му ходи на гробища с колело, той не иска да отиде с нея за да върне колелото и тя да си остане там. Просто не осъзнава ползата от това.
Този човек г-н Съдия, няма никакъв срам. Агитира съпругите ни да ни напуснат и изгонят от квартала. Дори им предлага да поеме разноските по пренасяне на багажа ни до родните ни села. Възмутени сме от този човек до дъното на душата си.
Молим Ви господин Съдия, да образувате гражданско дело за обида на публично място и да бъде осъден да ни заплати морални щети на всеки от нас по 50000 лева, а на г-н П. и три пакета син памперс.
Свидетели: В.В. ул. … №…
Р.И. ул. … №…
С почит: (подписите не се четат)
„Кемер махала само българи и български старейшина и специален печат, като израз на признати от Султана държавни функции…“
Хаджи Калфа
от Веско Николов Лазаров, жител и роден в гр. Враца, ул. „Войводин дол“ № 15
Господин Съдия,
По повод исковата молба на К.Т. и С. А. и заведеното от Р.С. Враца гр.дело 143 от……… година мога да кажа следното:
Както виждате от пътните бележки на Хаджи Калфа, още от турско робство Кемер махала се е ползвала с определен суверинитет и благоволението на Султана. Ние, останалите вече малцина потомци на тези буйни, непокорни и свободолюбиви хора сме длъжни пред светлата им памет да запазим махалата такава, каквато ни е завещана от тях.
Столетия по-късно врачанец ще възкликне „… Враца, Ерусалимът на българщината…“ Това е част от словото на поручик Ангел Янчев при връчване знамето на 3 5-ти пехотен полк, което той спасява от плен. Неговият внук, носещ неговото име, виден лекар е роден и живее на нашата улица.
Девети септември 1944 година свари махалата ни с 4 текстилни фабрики (С. Пърпова, Т. Руменска, Ц. Анджарска и Хаджи Мицеви), един долап за точене на коприна (М. Кръстева), мутафчийска фабрика (К. Николов), 14 воденици (една огняна на чеха Карло), 13 кръчми, 1 черква, 2 джамии, 1 хавра и други. В Махалата ни, освен няколко турски семейства, нямаше други. С турците си живеехме добре и си гледахме рахатлъка. Е, случи се така, че по погрешка ходжата направи сюнет (обрязване) на цялата улица, в това число и на българчета, но това е нищо.