Принцът на мрака
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцът на мрака». Краткое содержание книги:
Уелският принц тъне в разкош под вредното влияние на своя фаворит-содомитът Пиърс Гейвстон. Гейвстон не само се занимава с черна магия, но има и политически амбиции — да управлява престолонаследника, а чрез него — и цяла Англия.
Скандалите, укрити в сянката на престола, заплашват да излязат наяве след загадъчната смърт на лейди Елинор Белмонт, бивша любовница на Уелския принц. Дамата е открита със счупен врат в подножието на стълбището на манастира, в който се е оттеглила.
Самоубийство? Злополука? Или предумишлено убийство?
В такива случаи крал Едуард I се обръща за помощ към незаменимия Хю Корбет — кралски довереник и шпионин, който разплита безпогрешно и най-загадъчните убийства — за да спаси доброто име на своя крал и за благото на държавата. Корбет трябва не само да разкрие убиеца на лейди Елинор, но и да разреши последвалите зверски убийства в манастира. Разследването го сблъсква отново с отдавнашния му съперник Амори дьо Краон, шпионин на френския крал. Корбет трябва да се справи и с убийствения гняв на Гейвстън, с коварни наемни убийци — и с притворството на собствения си господар…
— Разбира се.
— Мога ли да говоря с тях?
— За какво?
— За девиза. Дали не им е познат.
Лейди Амелия погледна към помощничките си и сви рамене.
— Това е доста необичайно — промълви тя.
— Кралят ще бъде много доволен — добави Корбет.
— Тогава ще го направим след малко. Искате ли преди това да се подкрепите?
Корбет прие и позволи на игуменката да му поднесе чаша малвазия, докато разговаряха за обикновени неща и последното му пътуване до Уудсток. Камбаната за вечерня заби и лейди Амелия го поведе по мрачната сводеста галерия покрай правоъгълния двор на манастира. Влязоха в църквата. Корбет седна на същата пейка като в неделя и загледа влизането на монахините. Най-накрая, когато всички тронове бяха заети, лейди Амелия направи знак на псалта да изчака с обичайните псалми и предизвика раздвижване, когато се изправи и отиде до аналоя.
— Сестри во Христе — започна тя. — Тази вечер има промяна в обичайната ни служба. Мастър Хю Корбет, писар и специален пратеник на краля, иска да ви каже нещо. Ще ви зададе въпрос, на който в името на краля сте длъжни да отговорите, стига да можете.
Корбет се огледа, докато тя говорете и забеляза, че сестра Франсис изглежда притеснена, но в този момент игуменката му направи знак да излезе отпред. Поемайки си дълбоко дъх, за да прикрие неудобството си, той застана пред големия дъбов аналой и погледна към монахините, толкова сдържани в своите бели пребрадки и тъмните облекла на ордена си. Видя сестра Агата вляво да се усмихва и дружелюбието й го успокои.
— Лейди Амелия — нервността му се възвърна от пълното мълчание, с което посрещаха думите му. — Лейди Амелия — повтори той, — преподобни сестри, преди година и половина в околностите на Годстоу е било извършено ужасно престъпление. Една млада жена и придружителят й са били зверски убити.
Тиха, всеобща въздишка посрещна думите му.
— Искам да ви задам един въпрос и да ви помоля в името на Бога, краля и този орден — Корбет се наруга наум заради помпозните си изрази — да ми отговорите. Знае ли някоя от вас кои са били жертвите? Говори ли ви нещо семейният девиз „Noli me tengere“! — Той тайно се молеше някоя от тях да не му отвърне с остроумие и се изчерви, когато чу как няколко сестри се засмяха. — Питам ви отново — той почувства как страните му пламват — говори ли ви нещо този израз?
Отново огледа смълчаните монахини. Някои отвърнаха на погледа му с широко разтворени очи и полуотворени устни. Сестра Агата беше скрила лицето си с ръце и Корбет се чудеше дали му се смее. Отговор нямаше. Той се поклони на лейди Амелия, отстъпи от аналоя и тихо излезе от църквата. Остана за миг в мрака, надявайки се, че някоя от монахините, лейди Амелия или сестра Агата ще го последва, но никой не дойде. Затова се върна обратно в къщата за гости, където Ранулф и Малтоут бяха увлечени в разгорещена игра на зарове.
— Пази се от Ранулф! — извика Корбет. — При него нищо не е каквото изглежда.
Играчите не му обърнаха внимание, затова Корбет тихичко си легна и се опита да подреди мислите си.
1. Лейди Елинор е умряла по време на вечерня когато останалите монахини са били в параклиса. Оттам всички бяха отишли в трапезарията.
2. Лейди Елинор е била видяна жива точно преди службата да започне, от сестра Марта и сестра Елизабет. Едната от тях забелязала нещо необичайно, но го скрила зад думите „Sinistra, non dextra“, в буквален превод „Дясната, не лявата“.
3. Край манастира са били видени конници. Кои са били те и кой ги е изпратил?
4. Лейди Елинор се е канела да напусне манастира и да отиде при тайнствения си приятел, но кой е бил той?
5. Дьо Краон беше замесен по някакъв начин в тази история и беше подкупил неразумния отец Рейнар.
6. Принцът беше заявил, че няма пръст в смъртта на лейди Елинор, но и той, и фаворитът му изглеждаха притеснени.
7. Гейвстън мразеше лейди Елинор, а Корбет го смяташе способен на хладнокръвно убийство.
8. Смяташе, че смъртта на загадъчните мъж и жена преди година и половина е ключът към загадката, обкръжаваща смъртта на лейди Елинор, но кои са били те и какво означаваше девизът „Noli me tengere“?
Корбет прехвърляше тези въпроси в главата си. Помисли си за Мейв и осъзна колко много му липсва. Сети се и за усмихнатото лице на сестра Агата, преди да потъне в сън, оставяйки Ранулф и Малтоут да спорят върху късмета при игра на зарове.
ДЕСЕТА ГЛАВА
В стаята си в свещеническия дом отец Рейнар също беше потънал в мисли. Беше ли сгрешил, взимайки злато и сребро от дьо Краон? Сети се за вдовицата от порутената колиба в края на селото и благодарността в очите й, когато й даде кесия монети. Не, смяташе, че си е заслужавало. Вдигна глава и се заслуша в шума отвън. Есента, сезонът през който беше роден, отново беше дошла. Вятърът се усилваше, плющеше в клоните на дърветата, отръсквайки ги от последни вехнещи листа. Скоро щеше да дойде Архангеловден, а после Празникът на Вси светии, когато се отдаваше почит на мъртвите.