Острият кинжал
- Автор: Пулман Филип
- Серия: Тъмните му материи #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острият кинжал». Краткое содержание книги:
Първият том на трилогията, „Северно сияние“, получава медалът „Карнеги“ за детска художествена проза във Великобритания през 1995 г. „Кехлибареният далекоглед“, последният том, е отличен с наградата за книга на годината на Уитбред през януари 2002 г. Тя е първата детска книга, която получава това отличие. Трилогията печели одобрението на публиката в края на 2003 г., като заема трето място в класацията на публиката на Би Би Си за най-любима книга на нацията Биг Рийд (след Властелинът на пръстените на Дж. Р. Р. Толкин и Гордост и предразсъдъци на Джейн Остин).
Вълнуващ приключенски сюжет, яркост и уникалност на света, в който се развива, съчетание на наука, магия и философия: тези качества превърнаха и втората книга от трилогията в събитие на литературния пазар. Приказка за деца и възрастни. Лира прекрачва тънката граница между световете и се оказва в Англия от края на миналия век, където се запознава с връстника си Уил. Принуден да престъпи закона, Уил е преследван, но въпреки това изпълнен с решимост да разкрие тайната около изчезването на баща си преди много години. Спасявайки се от преследвачите си, момчето случайно попада в Читагазе — странен град на изоставени деца. В него ги очакват опасности, призраци, вещици и ангели. Тук те намират и отново изгубват близки и любими хора, тук Уил става пазител на Острия кинжал, изрязващ прозорци към непознати светове. Лира и Уил идват в този свят по различни пътища, имат различни цели, но ги обединява общото предначертание.
При изрисуването на малките картинки в началото на главите Пулман вече е преодолял първоначалната си неувереност и видимо се забавлява. В английското издание желае да добави и още нещо — малки, ненатрапчиви подзаглавия на всяка страница: „светът на Лира“ и „светът на Уил“. Но редакторката Лиз Крос има по-добра идея — това да се направи посредством мънички рисунки. Затова Пулман решава габъровото дърво да символизира света на Уил, алетиометъра — света на Лира, (острия) кинжал — света на Читагазе и т.н. Решава и да не обясняват под черта значението на всеки символ, за да оставят това на въображението на читателите (какво означават и защо са там). В българското издание (по подобие на американското) вторите рисунки липсват.
— А лорд Азриел тук ли е? — попита вещицата.
— Да, тук е — отвърнаха ангелите.
— Тогава да отидем при него. Вие ще сте почетната ми гвардия.
Те послушно разпериха крила и се насочиха към окъпаната в злато крепост, а пред тях се носеше изгарящата от нетърпение вещица.
7.
Ролс-ройсът
Лира се събуди рано. Утрото беше тихо и топло, сякаш градът не познаваше друго, освен ласкаво лято. Тя се измъкна от леглото и слезе долу. Чу откъм морето детски гласове и надникна да види какво става.
В залива три момчета и едно момиче въртяха яростно педалите на водни колела. При вида на Лира те забавиха за момент, но после продължиха състезанието със същата стръв. Победителите се блъснаха в стъпалата на пристана и единият се прекатури във водата, оттам се опита да се качи на другото водно колело, но обърна и него и всичките започнаха да се плискат в топлата вода, сякаш страховете на нощта никога не бяха съществували. Бяха по-малки от повечето деца при Кулата на ангелите. Лира се присъедини към тях, а Панталеймон се превърна в малка сребърна рибка, която блещукаше до нея. Тя никога не беше имала проблеми в общуването с децата и не след дълго всички я наобиколиха, седнаха в локвичките по топлите камъни, докато ризките им съхнеха бързо под жаркото слънце. Горкият Панталеймон трябваше отново да се пъхне в джоба й, превърнат на жаба.
— Какво ще правите с онази котка?
— Наистина ли можете да победите лошия късмет?
— Откъде идвате?
— Твоят приятел не се ли бои от Привиденията?
— От нищо не се бои! — заяви Лира. — Аз също. А вие защо се плашите от котките?
— Не знаете ли за котките? — удивено попита най-голямото момче. — У тях се крие дяволът. Трябва да се убиват всички котки, за да не те ухапят и да не вкарат дявола в теб. А ти какво правеше с този голям леопард?
— Сигурно ви се е присънило — сви рамене Лира. — На лунна светлина много неща изглеждат не това, което са. Но там, откъдето идваме с Уил, няма Привидения, затова не знаем почти нищо за тях.
— Не ги ли виждаш, значи нищо не те заплашва. Ако ги виждаш, тогава могат да те хванат. Така каза татко, после го хванаха. Не успя да им се изплъзне.
— Те тук ли са, навсякъде около нас?
— Да — потвърди момичето и протегна ръка. — Ето, виж, току-що улових едно!
— Нищо не могат да ти направят — вметна едно от момчетата. — Но и ние нищо не можем да им сторим.
— А винаги ли ги е имало? — попита Лира.
— Да — потвърди същото момче.
— Не — възрази друго. — Дошли са преди много време. Преди стотици години.
— Дошли са заради Гилдията.
— Кое? — не разбра Лира.
— Не е вярно! — заяви момичето. — Баба казва, че са дошли, защото хората са лоши и Бог ги е пратил за наказание.
— Много разбира баба ти! — сопна се едно от момчетата. — Тя има брада и е една дърта коза!
— Каква е тази Гилдия? — продължи да настоява Лира.
— Нали знаеш Tope дели анджели? Каменната кула. Тя принадлежи на Гилдията. Там има някакво тайно място. Гилдията — това са няколко мъже, които знаят всичко. Философия, алхимия, всичко. Те са пуснали Привиденията при нас.
— Не е вярно — възрази друго момче. — Дошли са от звездите.
— Вярно е! Точно това е станало. Преди стотици години някакъв мъж от Гилдията разцепил метал май че олово. Искал да получи от него злато. Цепил го, цепил го, докато получил най-малката възможна частичка. По-малка не можело да има. Но той разцепил и нея, а вътре били Привиденията, наблъскани и сдиплени така нагъсто, че не заемали никакво място. Но след като разцепил частичката — и бам! Те изхвърчали отвътре и оттогава са тук. Така казваше татко.
— А сега в кулата има ли някой от Гилдията? — попита Лира.
— Не! И те избягаха като другите — отвърна момичето.
— Кулата е празна. В нея обитават зли духове. Затова котката дойде оттам. Ние не влизаме в нея. Никое дете не влиза. Много е страшно.
— Мъжете от Гилдията не ги е страх да влизат — обади се едно от момчетата.
— Защото имат специална магия или нещо такова. Те са алчни, живеят на гърба на бедните. Бедните вършат цялата работа, а те си живеят за свое удоволствие.