![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Двамата с Лайтнър някак си неусетно се озоваха в «При командора» за късен обяд по покана на англичанина. За отеца това бе огромно удоволствие. От години не бе обядвал в хубав нюорлиански ресторант като този, с покривки и ленени салфетки. А и англичанинът бе поръчал отлично вино.
Лайтнър откровено призна, че се интересува от историята на семейства като Мейфеър.
- Знаете ли, те са имали плантация в Хаити, когато то още се е наричало Сан Доминго. Наричала се е Мей Феър, мисля. Натрупали са състояние от кафе и захар в дните преди отмяната на робството.
- Наистина сте запознат с миналото им - изуми се свещеникът.
- О, да - отвърна Лайтнър. - Има го в историческите книги. Плантацията била управлявана от една властна жена, Мари Клодет Мейфеър Ландри, която следвала стъпките на майка си - Анжелик Мейфеър. Живеели там от четири поколения. Шарлот била онази, която се преселила на острова от Франция, през 1689-а. Да, Шарлот. Тя родила близнаци - Петер и Жан Луис, които доживели до осемдесет и една години.
- Не думайте. Не съм и чувал за тях, това е било много отдавна.
- Но всичко е записано. - Англичанинът сви рамене. - Дори черните бунтовници не посмели да подпалят плантацията. Мари Клодет успяла да емигрира с царски откуп под формата на имущество, като взела и цялото си семейство. После се появила Ла Виктоар в Ривърбенд край Ню Орлиънс. Мисля, че са я наричали просто Ривърбенд.
- Госпожица Мери Бет е родена там.
- Да! Точно така. През, момент да помисля, през 1871 година. Но накрая реката погълнала онази стара къща. О, била е много красива, с колонади. Запазени са нейни фотографии в много от старите пътеводители на Луизиана.
- Ще ми се да я видя - каза свещеникът.
- Построили са къщата на Първа улица преди Гражданската война - продължи Лайтнър. - Всъщност Катерин Мейфеър я е построила, а по-късно братята и? Жулиен и Реми Мейфеър са живели в нея. След това пък Мери Бет я направила свой дом. Тя не харесвала провинцията. Мисля, че Катерин се е омъжила за един ирландски архитект, онзи, който умрял много млад от жълта треска. Знаете ли, че точно той е построил банките в центъра. Да, казвал се е Монахан. След смъртта му Катерин не искала вече да остава в къщата на Първа улица, защото тя била построена от него и и? навявала мъчителни спомени.
- Май съм чувал преди доста време, че Монахан е проектирал къщата - рече свещеникът. Но не му се щеше да прекъсва англичанина. - Доста съм слушал за госпожица Мери Бет…
- Да, Мери Бет Мейфеър, която се омъжила за съдия Макинтайър, макар че тогава той бил просто един млад адвокат, разбира се. Тяхната дъщеря Карлота Мейфеър управлява къщата сега, както изглежда…
Отец Матингли беше напълно очарован. Не само заради старото му, почти болезнено любопитство относно делата на Мейфеър, а от привлекателния маниер на самия Лайтнър и приятното звучене на британския му акцент. Всичко това беше просто история, не клюки, беше съвсем невинно. Отец Матингли не бе говорил с такъв културен човек от много време. Не, от устата на англичанина това не звучеше като клюка.
И тогава, без да може да се спре, отецът се усети, че разказва с колеблив глас историята на малкото момиченце в училищния двор и онези мистериозни цветя. Е, все пак това не беше изповедта и?, напомни си той. Но въпреки всичко бе плашещо, че му се изплъзна толкова лесно, само след няколко глътки вино. Срамуваше се от себе си. Внезапно осъзна, че не може да пропъди изповедта от главата си. Бе изгубил нишката. Мислеше за Дейв Колинс и странните неща, които бе наговорил, и за гнева на отец Лафърти в онази юлска нощ на базара. Отец Лафърти, който бе присъствал на осиновяването на детето на Деидре.
Дали отец Лафърти бе предприел нещо след налудничавия разказ на Дейв Колинс? Той самият не бе сторил абсолютно нищо.
Англичанинът прояви голямо търпение към мълчанието на потъналия в размисъл свещеник. Всъщност се случи нещо много странно. Отец Матингли имаше чувството, че събеседникът му слуша мислите му! Но това бе невъзможно, пък и ако този мъж можеше да чува спомена му за самата изповед, какво трябваше да стори тогава?
Колко дълъг му се стори онзи следобед. Колко приятен, колко спокоен. Отец Матингли накрая все пак разказа онова, което бе чул от Дейв Колинс, дори спомена и за илюстрациите на «тъмния мъж» и на танцуващите вещици в книгите.