![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Сивокосият Ред Лониган, възрастният погребален агент, слушаше Дейв Колинс, който му разказваше, че онези жени държат Деидре заключена в стаята и?. Отец Лафърти седна до тях и тихо се загледа в Дейв над халбата си с бира. Дейв каза, че познавал онова семейство по-отдавна от всеки друг, дори по-отдавна от Ред.
Отец Матингли си взе студена бутилка «Джакс» от бара и седна в края на пейката.
Дейв Колинс вече беше в стихията си с двама свещеници за публика.
- Роден съм през 1901, отче! - обяви той, макар че отец Матингли дори не поглеждаше към него. - В една година със Стела Мейфеър и помня, когато я изритаха от Академията на урсулинките и госпожица Мери Бет я изпрати в училище в центъра.
- Твърде много се клюкари за това семейство - рече мрачно Ред.
- Стела беше същинска вуду кралица, така си е - продължи Дейв. - Всички го знаеха. Но не си мислете, че са били някакви си заклинания и магийки за по няколко пенита. При Стела не беше така. Тя винаги имаше портмоне, пълно със златни монети.
Ред се изсмя тъжно под мустак.
- Всичко, което накрая имаше, беше просто лош късмет.
- Е, тя доста си поживя, преди Лайънъл да я застреля - рече Дейв, присвил очи и облегнат напред на дясната си ръка, докато с лявата държеше бутилката. - И скоро след смъртта и? това портмоне се появи точно до леглото на Анта и където и да го криеха, то отново се връщаше там.
- Да бе, разбира се.
- В него имаше монети от целия свят - италиански, френски и испански.
- А ти откъде знаеш? - попита Ред.
- Отец Лафърти го е виждал, нали, отче? Вие сте виждали тези монети. Госпожица Мери Бет ги хвърляше с шепи в кутията за дарения всяка неделя, знаете, че е така. И знаете какво казваше всеки път: «Похарчете ги бързо, отче, отървете се от тях преди залез, защото те винаги се връщат».
- За какво говориш, по дяволите! - сопна се Ред.
Отец Лафърти не продума. Малките му черни очички скачаха от Дейв на Ред и обратно. После погледна отец Матингли, който седеше насреща му.
- Какво искате да кажете с това «винаги се връщат»? - попита отец Матингли.
- Връщат се в портмонето и?! - отвърна Дейв, извил вежди. Отпи голяма глътка от бутилката. В нея остана само пяна. - Тя ги раздаваше, а те винаги се връщаха. - Изсмя се сипкаво. В гласа му се усещаше храчка. - Каза същото на майка ми преди петдесет години, когато и? плати за прането. Точно така, за прането - майка ми переше на много от големите къщи и не се срамуваше от това, а госпожица Мери Бет винаги и? плащаше с монети.
- Да бе, разбира се - повтори Ред.
- Но ще ви кажа и още нещо - рече Дейв и се наклони още по-напред, облегнат на лакът, присвитите му очи се взираха в Ред Лониган. - Къщата, бижутата, онова портмоне, те всички са свързани. Също както името Мейфеър, което никога не променят, без значение за кого се омъжват. Винаги си остават Мейфеър. И знаете ли защо? Защото са вещици, онези жени са вещици! Всички до една.
Ред поклати глава. Побутна пълната си бутилка с бира към Дейв и загледа как той я обгръща с пръсти.
- Това си е самата Божия истина, казвам ви. То им се предава по наследство - вещерството, и навремето доста се говореше за това. Госпожица Мери Бет имаше по-голяма сила дори от Стела. - Той отпи голяма глътка от бирата на Ред. - Но беше достатъчно умна да си държи устата затворена, за разлика от нея.
- А ти как узна всичко това? - попита Ред.
Дейв извади малка бяла кесийка от тютюн «Бул Дърам» и я смачка между пръстите си.
- Не ви ли се намират фабрични, отче? - попита той отец Матингли.
Ред се изхили подигравателно. Отец Матингли подаде на Дейв кутия «Пал Мал».
- Благодаря ви, отче. А колкото до твоя въпрос, Ред. Знам всичко това от майка си, която пък го е чула от госпожица Мери Бет още през двайсет и първа, когато госпожица Карлота е завършвала «Лойола» и всички не спирали да хвалят качествата и? - каква умна жена, адвокат и прочее. «Тя не е избрана, казала Мери Бет на майка ми. Стела е. Стела има дарбата и тя ще получи всичко след смъртта ми.» «И каква е тази дарба, госпожице Мери Бет?», попитала майка ми. «Как каква, Стела вижда мъжа, рекла госпожица Мери Бет. А онази, която вижда мъжа, когато е съвсем сама, наследява всичко.»
Отец Матингли усети как по гърба му пролазва хлад. Бяха минали единайсет години от изповедта на онова дете, но той не бе забравил и дума от нея. Те го наричат «мъжа».