Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
Рийс притисна ръце към слепоочията си.
— Не мога да мисля. Главата ми ще експлодира.
— Преди няколко минути ми се струваше, че друга част от тялото ти ще експлодира.
— Престани. Виж ни само. Опипваме се и си говорим за секс. А една жена е мъртва.
— Тя ще е мъртва независимо дали преспим заедно или не. Ако имаш нужда от време, за да осъзнаеш това, добре. Но ако смяташ, че след случилото се няма да правим секс, значи съм сгрешил. Глупава си.
— Не съм глупава.
— Видя ли? Пак съм прав — ухили се той и тръгна към предната врата на джипа.
— Броуди! Чакай една минута.
— Какво?
Тя се вторачи в него. Беше едър, мъжествен и суров, също като величествената планина зад гърба му.
— Не знам. Нищичко не знам.
— Хайде тогава да се връщаме. Пие ми се бира.
— Не спя с всеки мъж, по когото си падам.
Броуди се облегна на отворената врата.
— Според твоите собствени думи не си спала с никого цели две години.
— Така е. И ако мислиш да се възползваш от… от факта, че бях на сухо…
— Можеш да заложиш кльощавия си задник, че ще възползвам — ухили се той и влезе в колата.
Рийс се настани бързо до него.
— Разговорът ни е абсурден.
— Ами млъкни тогава.
— Не знам дори защо те харесвам — промърмори тя. — Може пък и да не те харесвам. Може да съм отговорила на страстта ти, защото мина адски дълго време откакто имах… интимен контакт.
— Защо просто не кажеш, че не си правила секс?
— Очевидно не съм толкова добра с думите като теб. Но само защото отвърнах на ласките, не означава, че ще ти позволя да ме метнеш в леглото.
— Не възнамерявам да те халосам по главата с тояга и да те завлека за косата в пещерата си.
— Аз пък бих се учудила — каза тя, като избърса слънчевите си очила. — И макар да съм ти благодарна, че ми вярваш и ме подкрепяш…
Броуди натисна спирачката рязко и Рийс подскочи стреснато.
— Едното няма нищо общо с другото — процеди той ледено. — Изобщо не навлизай там.
— Аз… — стисна устни младата жена и си пое дъх, когато Броуди подкара колата. — Прав си, това беше обидно. И за двама ни. Казах ти, че не мога да мисля. Тялото ми е превъзбудено, а мозъкът ми е зашеметен. Бясна съм. Уплашена съм. И имам мерак за секс. На всичкото отгоре главата започва да ме боли.
— Вземи два аспирина и се отпусни. И не забравяй да ме уведомиш, когато меракът надделее над останалите неща.
Рийс се вторачи в планината.
— Последните два дни бяха невероятно странни.
— Не е лъжа.
— Искам да говоря с шерифа. Можеш да ме оставиш пред офиса му.
— Прибери се у дома, вземи аспирин и му се обади.
— Трябва да говоря с него лично. Остави ме там — повтори тя, когато влязоха в Ейнджълс Фист. — Ти върви да си пиеш бирата.
Броуди не отговори и тя се извърна към него.
— Не те моля да ме придружаваш. Дори не искам да го правиш. Ако шериф Марсдън реши, че не мога да действам самостоятелно, ще се сдобие с още една причина да не ми вярва.
— Добре, оправяй се.
— Опитвам се.
Писателят спря пред офиса на шерифа и я погледна любопитно.
— Каква ще е вечерята утре?
— Какво?
— Обеща да ме нахраниш.
— О, забравих. Не знам. Ще измисля нещо.
— Звучи адски вкусно. Хайде, отивай да си свършиш работата. А после бягай да поспиш. Изглеждащ готова да припаднеш.
— Моля ти се, престани с комплиментите. Ще ми се замае главата.
Рийс изчака няколко секунди, после грабна раницата си.
— Проблем ли има? — попита Броуди.
— Не. Ами… мислех, че ще ме целунеш за довиждане.
Той се засмя и повдигна вежди.
— Слабаче, да не би да станахме сериозни гаджета?
— Ти си истински задник — изсумтя тя, но се засмя, когато отвори вратата. — А когато ме помолиш за сериозни отношения, не забравяй да донесеш пръстен. И лалета — те са любимите ми цветя — добави и скочи от колата.
Доброто настроение й помогна да стигне до вратата на шерифа, но когато влезе в офиса, я разтресоха нерви.
Миришеше на прегоряло кафе и мокро куче. Забеляза първото на плота в лявата част на стаята, където почти празна кана с нещо, което приличаше на черна кал, вдигаше пара. Източникът на втората миризма лежеше на пода между две метални бюра.
Само зад едното седеше човек. Гъста тъмна коса, брада — катинарче, весели кафяви очи, младежка фигура. Дени Даруин, спомни си Рийс. Младежът обичаше пържени яйца и почти изгорял бекон.
Дени вдигна очи от бюрото си и почервеня леко. Бързината, с която пръстите му затракаха по клавишите на компютъра, й подсказа, че с каквото и да си бе убивал времето досега, явно не ставаше дума за полицейска работа.