Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Прав си. Знам, че си прав и се опитвам да видя чашата наполовина пълна. Но ти също не правиш впечатление на човек, който я вижда наполовина пълна.
— Пълна или празна, какво значение има, мамка му? Ако в чашата въобще има нещо, просто ще го изпия.
Рийс се засмя, но се сети, че седеше на място, където предишния ден бяха убили жена, и бързо замълча.
— Чудесна политика — все пак се усмихна тя. — В момента ми се иска чаша хубаво изстудено „Пино Гриджио“.
Скочи на крака и добави:
— Разиграването на случката остави следи. Отпечатъци от обувките ни. От ръцете ни. Смачкана трева. Не е нужно да си велик следотърсач, за да видиш, че тук е имало двама души, които са се били.
Броуди отиде до близките върби, откъсна клон и започна да замита земята.
— Убиецът е умен — каза, като заличи следите. — Завлича трупа някъде, после взима клон като този, връща се, уверява се, че никой от двамата не е изпуснал нещо. Бил е доста хладнокръвен — отсъди, като огледа внимателно земята. — Съвсем чисто. Великият следотърсач може и да открие нещо, но аз съм аматьор. Вероятно ако докараме тук екип криминолози, може да намерят косъм, но какво ще докаже той? Нищо. Убиецът просто е трябвало да заличи следите. Наоколо има доста места, подходящи да заровиш труп. Ако аз бях на негово място и имах кола, щях да метна трупа в багажника и да го откарам някъде другаде, където да имам предостатъчно време да изкопая достатъчно дълбока дупка, така че животните да не я разровят.
— Това не е хладнокръвно, а направо студенокръвно.
— Убийството може да се извърши в разгорещено състояние или пресметливо, с хладен ум. Но отърваването от трупа и заличаването на следите изисква студена кръв. Видя ли достатъчно?
Рийс кимна.
— Повече от достатъчно.
9.
Поеха по обратния път. Рийс отвори шишето с вода и отпи. Броуди протегна ръка и тя му го подаде.
— Винаги се твърди, че перфектно убийство не съществува.
Броуди изля част от съдържанието на бутилката в гърлото си и я върна.
— Хората твърдят много неща, но през повечето време грешат.
— Прав си. Но която и да е била жената, все отнякъде е дошла. Имала е работа и дом. Сигурно и семейство.
— Възможно е.
Рийс раздразнено пъхна ръце в джобовете си.
— Е, била е свързана поне с един човек. Който я уби. Между тях определено имаше нещо.
— Тук има много възможности. Може да са се срещнали още същия ден. Или пък да са били заедно десет години. Може да са дошли откъде ли не. От Калифорния. От Тексас. Или от Източното крайбрежие. Може дори да са били французи, по дяволите.
— Французи?
— Във всички страни стават убийства. Важното е, че може да дошли отвсякъде. По-вероятно е, отколкото да са били местни жители. В Уайоминг живеят по-малко хора, отколкото в Аляска.
— Ти затова ли се премести тук?
— Отчасти. Когато работиш за вестник в голям град, вечно си затънал до гуша в хорските проблеми. Та, пак повтарям, по-вероятно е да са дошли отнякъде другаде.
— И са започнали разправията, защото са се загуби ли, а той е отказал да спре и да попита някого за посоката? Признавам, че това е типично мъжки недостатък, който може да предизвика сериозен скандал. Но не мисля, че е станало така. Срещнали са се тук или са дошли заедно, защото са искали да говорят за нещо. Или да се карат.
Броуди хареса начина й на мислене. Рядко следваше права линия. Напомни му за готвенето й, когато жонглираше с безброй продукти и приготвяше няколко ястия по едно и също време.
— Предположението не е факт.
— Добре. Просто предполагам. И не ми се вярва да са били французи.
— Италианци тогава. Или пък латвийци.
— Това по̀ може. Латвийска двойка се изгубва, защото като всички мъже по света и той гледа на пениса си като на компас. Затова не може да се пребори с гордостта си и да спре да попита за пътя.
Броуди се намръщи престорено.
— Това е грижливо пазена мъжка тайна. Как дешифрира кода?
— Повечето жени знаят кода, колкото и странно да ти се струва. Но както и да е, двамата излизат от колата си и тръгват сред дърветата към реката, защото това е един от начините да се ориентират къде се намират. Скарват се и той я убива. После, тъй като е опитен латвийски следотърсач, мъжът заличава следите и, отнася трупа до взетия под наем форд, за да погребе своята любима на родна земя.
— Не забравяй да запишеш тази история.
— Ако тя прилича на тези, които ти пишеш, учудена съм, че изобщо са публикували романите ти.
— Бих предпочел да се придържам към френската връзка — заради интернационалния интерес. Но, слабаче, мисълта ми бе, че двамата може да са дошли отвсякъде.
Полезно бе да мислиш за убийството като за загадка от роман. Помагаше да се отървеш от зловещите образи.