Смърт край Змийската река
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Смърт край Змийската река». Краткое содержание книги:
— Изглеждаш така, когато готвиш.
Тя отвори красивите си тъмнокафяви очи.
— Така ли? Как точно?
— Отпусната и спокойна. Щастлива.
— Предполагам, че в кухнята се чувствам самоуверена, а това ме прави щастлива и спокойна. Ако знаеш как ми липсваше. Не можех да вляза в кухня след случилото се в Бостън. Оставих да ми откраднат любимото нещо. Но сега си го връщам. Чуй птиците. Чудя се какви ли са.
Броуди не бе забелязал птичите песни, докато Рийс не ги спомена. Тя се завъртя и се огледа. Очите й се разшириха.
— Уха! Гледай!
Вдигна очи и видя малкото стадо бизони.
— И бизоните ли виждаш за първи път? — усмихна се Броуди.
— Също като мечката — виждала съм ги само отдалеч. Но отблизо е по-вълнуващо. Виж! Бебета!
Последната дума прозвуча меко и нежно, сякаш Рийс се разтапяше.
— Защо жените винаги казват „бебета“ с този тон? — учуди се Броуди.
Рийс го плесна закачливо по ръката.
— Толкова са сладки, а после порастват.
— И тогава ги мяташ на скарата.
— Престани! Радвам се на чудесен природен момент. Иска ми се да яздех кон, вместо да се возя в джип. И да видя антилопа — рече тя. — Е, първо трябва да се науча да яздя.
— Искаш да яздиш антилопа?
— Не — засмя се Рийс весело. — Мислите ми се объркаха. Искам да видя антилопа, докато яздя кон. Но не мога да яздя.
— Ло не ти ли предложи да те научи?
Рийс пъхна ръце в джобовете си и продължи да наблюдава стадото.
— Ло искаше да яхна нещо друго, а не кон. Но може да се възползвам от поканата му за уроците по езда, когато се уверя, че ще се държи прилично.
— Обичаш мъже, които се държат прилично?
— Невинаги — отвърна тя разсеяно. — Но в неговия случай, да.
Алармата й заработи чак когато Броуди се завъртя, постави ръце на капака от двете й страни и я хвана в капан.
— Броуди.
— Не си глупава. Нито малоумна. Само нервна. Да не искаш да ми кажеш, че не си предвидила възможността да се случи?
Сърцето й заби ускорено, но без страх.
— Не съм мислила за такива неща от дълго време. Предполагам, че просто не съм обърнала внимание. Не съвсем — поправи се тя.
— Ако не се интересуваш, по-добре ми го кажи направо.
— Разбира се, че се интересувам, само дето… уха!
Последната дума заглъхна на устните й, когато Броуди я прегърна и я повдигна от земята.
— Поеми си дъх — предупреди я той. — Гмуркаме се.
Рийс не можа да си поеме дъх, нито да събере мислите си. Гмуркането беше толкова неочаквано и дълбоко, че хладният въздух около нея закипя. Устата на Броуди не беше търпелива или нежна, не убеждаваше и не съблазняваше. Просто взимаше каквото искаше. Удоволствието от докосването му я накара да се почувства свободна и замаяна.
Горещ, помисли си тя. Твърд. Гладен. Почти бе забравила какво е мъж да жадува близостта ти и да я придобива.
Както се чудеше дали от нея ще остане нещо, когато Броуди приключи с целувката, Рийс инстинктивно сключи ръце около врата му. Той я хвана за кръста и я притисна грубо към себе си.
Сърцето й заби лудо и тя потрепери. Устата й бе жадна като неговата. Броуди усети желанието й, повдигна я и я настани на капака, без да спре да я целува.
Вероятно си бе изгубила ума, но щеше да се тревожи за това по-късно. Засега реши да се отдаде на порива на тялото си и обви крака около кръста му.
— Докосни ме — промълви, като захапа леко долната му устна. — Докосни ме някъде. Където и да е.
Ръцете му се плъзнаха под мекия й пуловер и обгърнаха гърдите й. Рийс изстена, а тялото й се напрегна от желание. Искаше по-близък контакт, повече близост, искаше я повече от всичко. Ръцете му бяха груби и твърди като самия него. Груби, твърди и прями. Силни.
Реакцията й почти прати по дяволите самоконтрола на Броуди. Той си представи как я обладава на капака на колата.
— По-спокойно — каза й, като хвана китките й с разтреперани ръце. — Да починем малко.
Рийс едва го чу заради силното бучене в ушите си, затова просто облегна глава на рамото му.
— Добре. Добре. Уха! Не можем… не трябва…
— Но можехме. И със сигурност ще го направим отново, ала тъй като вече не сме на шестнадесет, няма да е по средата на пътя и върху капака на колата.
— Точно така.
На капака на колата ли бяха? Рийс успя да вдигне глава и да се съсредоточи.
— Господи! Насред пътя сме! Размърдай се! Трябва да се размърдаш.
Тя скочи, прокара пръсти през разрошената си коса и оправи пуловера и якето си.
— Изглеждаш чудесно — успокои я Броуди.
Но тя не се чувстваше чудесно. А по-скоро използвана, при това не достатъчно.
— Не можем… не съм готова… идеята не е добра…
— Не те моля да се омъжиш за мен и да ми родиш деца, слабаче. Беше просто целувка. И идеята си я биваше. А още по-добра идея е да преспиш с мен.