Светът на не-А
- Автор: Ван Вогт Альфред Элтон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Светът на не-А». Краткое содержание книги:
„Може би — реши тук — те са отгатнали къде отивам: първо в хотела и после при Игралната Машина.“
В хотела, където Госейн I беше оставил своите вещи, включително двеста долара в банкноти, чиновникът настоя:
— Моля, подпишете се.
Хм, не бе помислил за това. Взе химикалката, а пред очите му изникнаха решетките на затвор. Подписа се със заврънкулки и сетне се усмихна вътрешно, щом осъзна каква почти инертна личност е станал.
Видя чиновника да хлътва в задната стаичка и половин минута по-късно да се връща с ключ.
— Вие знаете пътя към трезора — проточи той.
Да, Госейн го знаеше, ала си каза: „Дори автографът ми е същият. Има известно несъзнателно сходство. Обяснението за такава идентичност трябва да е добро.“
Прекара десет минути в ровене из куфарите. Интересуваха го три комплекта дрехи. Спомни си, че бе нагласил термостата на един от тях на 66° по Фаренхайт, докато нормално за него беше 72. Сега свали облеклото, което му бяха дали в двореца, и си сложи най-хубавия от своите собствени костюми. Пасна му перфектно. Джилбърт въздъхна. Въпреки всичко бе трудно да приеме сходството между себе си и мъртвеца.
Той намери парите, където ги бе пъхнал, между листата на някаква книга. Отброи седемдесет и пет долара в банкноти по десет и по пет, постави куфарите обратно в сейфа и върна ключа на рецепцията. Навън викът от лъскав автоматичен продавач на вестници му напомни за безумните съобщения и обвинения от предишната нощ. Новината за смъртта на Харди бе очакваното огромно заглавие, обаче подробното описание отдолу беше неузнаваемо смекчено:
„… Госейн оправдан… Извършено е щателно разследване… Административните служители са си позволили голям брой глупави изявления, направени непосредствено след убийството… Джим Торсън, водещият кандидат-президент в игрите, апелира за… справедлив съдебен процес.“
Това беше оттегляне с отмъщение. Но бе също и мъдро — показваше непринудената находчивост на хора с неограничена сила зад гърба си. Семето на подозрението към Венера и Машината бе посято. В подходящото време то щеше да бъде стимулирано, за да поникне.
На първата страница от втория раздел имаше мъничка бележка, която заинтересува Госейн. Тя гласеше:
Радиообменът съобщава, че тази сутрин изобщо не може да бъде установена връзка с втората планета.
Краткото послание го потисна. То сложи на мястото й една реалност, затормозила външната защита на съзнанието му, откакто напусна двореца. Джилбърт беше отново в бездната; отново с петте милиарда хора, които не знаеха нищо, освен каквото им казваха; отново в мрака. И още по-лошо: от него, който бе подбуждан за действия, намирисващи в ретроспекция на чиста мелодрама, бяха отнели опасността. Представи си как се спуска там в нощта на убийството на президента Харди. Беше акт на някой луд с възможности, определено по-големи от тия на спазващ законите индивид като Джилбърт Госейн. Те със сигурност ще му попречат да се срещне с Игралната Машина.
Но никой не го спря.
Широките булеварди, опънати нагоре, лъщяха почти пусти. Това не бе изненада в двайсет и деветия ден от игрите. Навярно вече бяха елиминирани над 90 процента от участниците и тяхното отсъствие личеше. Вътре в една будка, използвана в ранната част от състезанието, Госейн взе металните контакти за връзка и зачака. След около половин минута от високоговорителя пред него отекна познат глас:
— Значи стигнахте дотук, така ли? Какви са вашите планове?
Въпросът го шокира. Той беше дошъл за съвет, дори — не му се искаше да признае — за инструкции. Собствените му идеи за неговото бъдеще бяха толкова неясни, че не бе подходящо да се нарекат планове.
— Извадиха ме от равновесие — призна мъжът. — След като живях в опасност, със страха от смърт и чувството за мъчителна неотложност, внезапно целият товар падна от плещите ми. Аз съм обратно в чистилището, с грижа за прехраната си и с всички отвратителни подробности, съпровождащи нечие нискодоходно съществуване. Моят единствен план е да разговарям с някои от професорите в Института по семантика и да се свържа с доктор Кейр. Венерианците трябва да бъдат известени по някакъв начин за грозящата ги беда.
— О, вече знаят — отвърна Игралната Машина. — Били са нападнати преди шестнайсет часа от пет хиляди космически кораба и двайсет и пет милиона души. Те…