Светът на не-А

Устройството сигурно беше с лице към Игралната Машина на около половин миля от нея. И каквато и да бе формата му, то не можеше да е твърде малко. От разстояние деветстотин ярда дори прожектор трябва да има мощност и големина, за да свети ярко. Госейн нагласи своята резачка така, че да достигне проводниковата система под мазилката. Изряза квадрат със страна 2,50 метра и с рязко дръпване събори парчето. Оставяйки дъжд от фин прах, той отнесе къса в близката ниша. Когато се върна, видя деформатора. Беше висок около шест фута, четири широк и един и половина дебел. Оказа се по-дребен, отколкото очакваше, а от него не излизаха никакви забележими части. Мъжът го потегли за проба. Апаратът леко се озова в ръцете му. Прецени, че теглото му е към петдесет фунта. Сложи го край кревата и го постави да легне върху килима с лицето отгоре. Взря се в множеството мънички пластмасови проводи в прозрачната вътрешност. Това очевидно бе някакъв вид електронно устройство, една от купищата разработки на сложна вариационна тема, които водеха началото си отпреди няколкостотин години. Той грабна атомната резачка и обръщайки се решително към деформатора, се приготви да го разфасова. Вече надвесен над уреда, намръщено погледна часовника си. Два без двайсет и пет.

Треската за бързи действия отслабна. Корабът на Прескот бе отпътувал за Венера и нищо не се беше случило. Отиде до стъклените врати. Обширната тревна площ към Машината бе осеяна тук-там от храсти и почти пуста. На неравни интервали над цветята се бяха навели градинари, заети със своите задължения. Зад тях блестеше Игралната Машина — огромна маса с издигащ се над нея фар с мощност квадрилиони свещи. Прехвърлянето на апарата при нея нямаше да отнеме повече от пет минутки.