Светът на не-А

Гравитационният парашут бе изцяло продукт на най-чисто не-А мислене. Неговият откривател беше наистина преценил и съзнателно изчислил съответните математически данни. После той бе надзиравал изработката на първите плочи. Парашутът вършеше своето дело в рамките на тоя закон за гравитацията, който гласеше, че два обекта в космоса по-лесно падат един към друг, отколкото се отдалечават взаимно, като по-малкият поема по-голямата част от същинското движение. Само външна сила би могла да измени тази тенденция, а приложените сили имат собствени отлики, които обикновено включват маса, тегло и някакъв капацитет да бъдат опасни, ако се използват наблизо до човешки създания. Все още се намираха аристотелци с мъгляви идеи как нещата „отиват“ нагоре. Те говореха семантични глупости, че няма нищо невъзможно. Не-Нютоновата физика, сиреч физиката на реалния свят разпознаваше стремежа на две тела да падат едновременно като инвариант на природата и просто нагласяваше техните нуклеонични структури да забавят процеса.

Устройството приличаше на метален хамут с подплънки за предпазване в местата, където натискът е най-остър. Притежаваше енергийни приставки, предназначени за странични маневри. Най-слабата измерена някога скорост на спускане бе приблизително пет мили в час, което означаваше, че парашутът има коефициент на полезно действие малко над 90 процента.

Следователно той конкурираше електродвигателя, парната турбина, ядреното задвижване на космическите кораби и смукателната помпа като „съвършена“ машина. Чрез подходящи бутони Госейн нямаше никакви проблеми да кацне право на балкона, водещ към апартамента на Патриша Харди. Би желал да посети първо Игралната Машина, ала това бе изключено. Машината щеше да бъде пазена по-строго от скъпоценните камъни в кралска корона. Ех, той се надяваше никой да не е помислил за него, де ще се върне в двореца.

Пое със свити колена лекия удар при приземяването и се изправи на пръсти, сякаш е боксьор. Парашутът беше с цип — едно дръпване и Джилбърт се освободи от товара. Ето че го свали бързо, но тихо на пода. После влезе през стъклените врати, които се отвориха с тънко, рязко щракване. Звукът не го обезпокои.

Планът му се основаваше на скоростта и на много ясния спомен къде се намира леглото на Патриша Харди. Още не беше решил как точно да се отнесе с нея. Тя можеше да си мисли, че той е убил баща й, и тук, на сцената, изведнъж осъзна — трябва да вземе предвид тази възможност.

Госейн притисна Пат в постелята и сложи ръка върху устата й. Запуши я с кърпа, завърза я, после се отдръпна и запали лампата. Накрая каза:

— Съжалявам, ако бях груб с теб.

Действително съжаляваше. Зад думите му се таяха и други намерения. Веднага щом откриеше местоположението и обезопасеше деформатора, той смяташе да избяга от двореца с нейна помощ.