Изгубеният град
- Автор: Касслер Клайв, Кемпрекос Пол
- Серия: Досиетата NUMA #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубеният град». Краткое содержание книги:
Когато екип глациолози случайно попада на замразено тяло в ледник в Швейцарските Алпи, медиите са склонни да подминат случката като незначително събитие. Защото тялото е облечено в дрехи на пилот от Първата световна война и не е нищо чак толкова старо и интересно. До момента, в който един от присъстващите журналисти не се оказва безмилостен убиец, изпратен с мисия. Мисия да открадне документите на този пилот и да заличи всички улики, в това число и всеки, който знае за тялото.
И мисията му за малко да успее. Всички журналисти и екипът от учени за затворени в система от наводнени тунели и оставени да умрат от липсата на кислород. Изглежда всичко върви по план.
Но има една непредвидена величина — намиращият се наблизо Специален екип на НАПМД начело с Кърт Остин.
- Прав си, но само ако изчезването му стане достояние на външния свят. Съпровождащият
кораб също ще изчезне, заедно с целия си екипаж, преди да са успели да съобщят за загубата
на „Алвин”. Издирвател-ната операция ще трябва да се разпростре на хиляди квадратни мили
в океана.
- Целият кораб заедно с екипажа! Талантът ти винаги ме е впечатлявал, майко, но не съм
знаел, че си магьосница.
- Учи се тогава. Използвай провала като стъпало към успеха. Към Изгубения град пътува
кораб, пълен с наши грешки, който ще бъде дистанционно контролиран от друг съд от няколко
мили разстояние. Корабът ще пусне котва близо до мястото на потапяне. След потапянето на
батискафа от кораба ще изпратят
сигнал за помощ, съобщавайки за пожар на борда. Изследователският кораб ще изпрати лодка
да види как-в0 е положението. Екипажът й ще бъде посрещнат от изгладнелите ни красавци.
След като си свършат работата, корабът ще се приближи до изследователския и експлозивите
на борда ще бъдат взривени с дистанционни устройства. И двата кораба ще изчезнат. Без
свидетели. Не искам да се повтаря историята с хората от телевизията.
- Беше си почти катастрофа - призна Емил.
- Истинско риалити. Добре че всички приемат единствения оцелял за бълнуваща лунатикчка.
И още нещо. Кърт Остин поиска среща. Казва, че има информация във връзка с тялото в
ледника, която би била интересна за семейството ни.
- Той знае ли за Жул?
- Ще разберем. Поканих го тук. Ако ми се стори, че знае твърде много, ще го оставя в твоите
ръце.
Емил стана, заобиколи бюрото и целуна майка си по бузата. После излезе от оръжейната, а
Расин го гледаше и си мислеше колко добре духът на Фошар е въплътен в сина й. И той, като
баща си, беше умен, жесток, садистичен, алчен и брутален. И също като баща си бе
импулсивен и лишен от достатъчно здрав разум. Точно заради тези черти Расин уби съпруга си
още преди много години, когато действията му бяха на път да осуетят плановете й.
Емил искаше да заеме нейното място, но тя се боеше за бъдещето на империята Фошар и
грижливо начертаните си планове. Освен това знаеше, че Емил не би се поколебал да я убие,
когато му дойде времето, което бе една от причините да го държи в неведение относно
истинската стойност на реликвата. Щеше да
й бъде много неприятно да се отърве от единствения си наследник, но човек трябва да бъде
предпазлив, когато в дома му живее усойница.
Расин вдигна телефона. Трябва да открие фермера с пилците и да го компенсира за щетите,
които Емил е нанесъл на стоката и достойнството му.
Въздъхна тежко, мислейки си, че една майка никога няма почивка.
Благословен от спокойно море и умерени ветрове, изследователският кораб „Атлантида”
бързо премина разстоянието от Азорските острови до мястото, на което трябваше да пусне
котва на север от Средноат-лантическия хребет над подводната планина, известна като
Атлантическия масив. Тя се издига стръмно нагоре от океанското дъно на около хиляда и
петстотин мили от Бермудските острови и точно на юг от Азорските. В далечното минало
масивът се подавал над повърхността на океана, но сега плоските му върхове се крият на
почти осемстотин метра под вълните.
„Алвин” трябваше да бъде потопен на следващата сутрин. След вечеря Пол и Гамей се събраха
с другите учени на борда, за да обсъдят потапянето. Решиха да съберат проби от камъни,
минерали и растения от района около Изгубения град и да запишат възможно най-много
визуални наблюдения.
Призори екипът на „Алвин”, състоящ се от седем души, пилоти и инженери, беше на крак и в
шест вече действаха по задачите от списъка от четиринайсет страници. В седем бяха
наобиколили батискафа и проверяваха акумулаторите, електрониката и другите системи и
инструменти. После натовариха фотоапаратите и видеокамерите, провизии и топли дрехи за
пилота и учените.
След това закрепиха снопове железни пръти от външната страна на корпуса, за да натежи
достатъчно и да стигне до дъното. Потапянето всъщност щеше да
прилича много повече на свободно падане. А когато дойдеше време да излезе на
повърхността, щяха да из?] хвърлят баласта и батискафът да изплува. С оглед На безопасността
манипулаторите можеха да се откачат ако се заплетат в нещо, а ако стане проблем, целият
външен корпус можеше да се изхвърли и сферата с екипажа да се издигне от само себе си
нагоре. Ако попаднеха в коварно течение, имаха кислород и най-необходимото за седемдесет