Уравнения на живота

Те забързаха напред. Намираха се дълбоко в парка, заобиколени от всички страни. Лицето на Петрович беше замръзнало в широка усмивка, но монахинята се обля в сълзи, когато прескочиха още един полуразложен труп. Той я хвана за китката.

- Хайде, бабочка. Не допускай да те е грижа.

- Ама...

- Това си е техен избор. - Той сви наляво и се насочи към Черния мост, като я водеше подире си. - Този затвор няма пазачи. А ако ще ми се разчувстващ не гледай встрани на моста. Върви точно по средата, поглед напред.

- Откъде... откъде ги знаеш тези нещай

- Аха. Не ме представя в много добра светлина, нали ?

Стигнаха до моста. Той не послуша собствения си съвет: имаше някакви неща в мътната вода, издути островчета, до които дори чайките не смееха да припарят. Вятърът беше натрупал малък нанос от тях на отсрещната страна, закотвени на брега и излъскани от дъжда, който ги беше блъскал и отмил езерните нечистотии по тях.

Когато Нева се разтопеше напролет, под мостовете на Санкт Петербург винаги имаше и мъртви тела, изхвърлени от реката заедно със сивите буци лед. Но се правеха опити те да бъдат прибрани, идентифицирани, да се разкопае скованата земя и да се погребат.

Фактът, че подобно нещо - такава мизерия - се допускаше, прогаряше душата му.

Вече не беше далече. По моста минаваше път, а по-нататък празното пространство, оставено между грубите обиталища, горе-долу следваше извивките на останките от асфалт.

Някой беше умрял през нощта или тази сутрин. Беше проснат по лице, скрито под дълга посивяла коса. Костите му се открояваха под бледата кожа, всяка става прилична на възел. Сигурно тежеше не повече от дете.

Дъждът шибаше тялото, препречило пътя им, в опит да го разложи и отмие в небитието.

Тя се дръпна. Отскубна се от него със сила, която му причини болка, и се свлече до студената вкочанена фигура. Разплака се неудържимо.

Петрович погледна напред, хвърли поглед към краткото разстояние, което им оставаше да изминат. Оттатък портата се виждаше началото на улица Ексибишьн Роуд.

- Който и да е този човек, вече не може да му се помогне. Освен ако не умееш да съживяваш мъртвите.

Начинът, по който тя мръдна рамо, означаваше, че никой не го е питал за мнението му. Тя посегна, поколеба се, все пак обърна тялото и в невиждащите очи се поля дъжд.

Жена; беше невъзможно да се установи възрастта ?, също както и причината за смъртта. Имаше толкова много неща, от които можеше да е умряла. Увредено сърце например. Сестра Маделин натисна клепачите ?, за да ги затвори, първо единия, после другия. Беше клекнала прегърбена; унила, смазана.

- Трябва да тръгваме, бабочка. - Той се осмели да сложи ръка на превития й гръб и тя му позволи да задържи за малко дланта си там, после я отхвърли и се изправи.