Уравнения на живота
- Автор: Мордън Саймън
- Серия: Метрозоната ( Самуил Петрович ) #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-149-6
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Уравнения на живота». Краткое содержание книги:
Но когато се натъква на отвличане, той действа, без да се замисли. Преди да успее да се спре, спасява дъщерята на най-опасния човек в Лондон.
И очевидно: СПАСЯВАНЕ НА МОМИЧЕ = ДА СЕ НАМЕСИШ.
Така че сега уравнението на живота на Петрович изглежда все по-сложно:
РУСКИ ГАНГСТЕРИ + ЯКУДЗА + НЕЩО, НАРЕЧЕНО НОВИЯТ МАШИНЕН ДЖИХАД = ЕДИН МЪРТЪВ ПЕТРОВИЧ.
Но Петрович има план (той винаги има план), само не е сигурен, че този е добър.
- Просто... трябваше да разбера - каза тя.
Погледна надолу, потисна стона си и деликатно заобиколи тялото.
И за първи път Петрович усети, че е най-добре да не пита нищо. Той хвърли поглед назад. Хайд Парк беше съвсем замрял. Никой освен тях не се движеше.
Щом минаха през портата, истинският свят ги връхлетя с пълна сила. По тротоарите имаше хора, а по пътищата трафик, вонята на смърт се смени с познатия им остър дъх на пот и мазут.
Петрович погледна нагоре и съзря странна уплаха в очите на монахинята.
- Остани с мен, сестро. Още само малко, кълна ти се. - Пак я хвана за ръката - този път за лакътя, а не за китката - и се присъедини към опашката за пресичане на улицата.
Светофарът се смени на зелено и те бяха повлечени по улица Ексибишьн Роуд. Клаксони прозвучаха зад тях и Петрович се извърна да види каква е причината: всички светлини показваха червено и кръстовището беше замръзнало неподвижно.
- Какво ? Какво става ?
- Ще ти обясня по-късно. Освен ако не ти се гледат някакви наистина странни неща, по-добре да се махаме от платното веднага. - Той я избута пред себе си и през автоматичните врати на университета.
Първата му мисъл беше, че картата за достъп сигурно е била унищожена, когато якето му се беше подпалило. Втората му мисъл беше, че да развърже вързопа в ръката си и да провери дали е така, или не, нямаше да е разумно, понеже щеше да му се наложи да я търси сред три пистолета и очила за нощно виждане.
Пък съществуваше и незначителната подробност, че беше облечен като католически свещеник.
- Пиздец - каза той. - Чакай тук. Ще се опитам да си изкарам временна карта.
Той преглътна яда си и се понесе към рецепцията, където му сканираха ретината наново и го снимаха, и му беше издаден нов пропуск.
Повика сестра Маделин и обясни за трети път, че не, не е истински свещеник, но тя да, тя наистина е монахиня и му е посетител. Рецепционистката й даде да се подпише в регистъра за посетители и очевидно не повярва и дума от казаното.
Докато вървяха към асансьорите, се появи човек с парцал и кофа, за да почисти от пода езерцето, което двамата бяха докарали.
Наложи му се да си покаже картата още два пъти: веднъж, за да влезе в сградата си, следващия - когато слязоха от асансьора на четвъртия етаж.
- Поне Пиф ме е взела на сериозно.
-Кой ?
- Пиф. Доктор Епифани Еканоби за почти всички други. Много е интелигентна, но обикновено не вярва и на половината от това, което й казвам.
- Струва ми се, че това я прави още по-интелигентна.
- Аха. Тя пази нещо мое и би трябвало да знае колко е важно то. - Той се спря пред врата, която се отличаваше от другите само по пластмасовата табелка с цифрите четири-едно-нула.
- Ето тук съм. Сме ние.
Отвори вратата с ритник с присъщата си липса на маниери и се сблъска лице в лице с полицейския специален на Чейн.
В същия миг сестра Маделин беше извадила своя одобрен от Ватикана автоматик.
- Перестань быть долбоёбом , Чейн. Разкарай това нещо.
Чейн погледна над рамото на Петрович и към насоченото оръжие на сестра Маделин.
- След вас, сестро.
Никой от двамата не искаше да мръдне първи. Петрович поклати глава и заобиколи полицая.
Пиф.
- Здрасти, Сам. Детектив инспектор Чейн се чудеше къде си. И - вдигна вежда тя - защо си облечен като свещеник ?
- Защото - започна той, после се отказа. - Обяснението няма да ни избяга. - След което насочи гнева си към детектива и монахинята: - Вие двамата няма ли да престанете вечей Влез вътре и затвори ебаная врата, сестро.
- Сестро ? - Пиф се обърна и видя как сестра Маделин се вмъква неуверено в стаята. - Не знам дали това обяснява всичко, или нищо.
- Разбери, не съм в настроение. От внебрачная Райска милиция ми съсипаха съвсем сносното яке и съм подгизнал до кости за втори път днес.
- Как ти е сърцето ?
- Не е много добре. Ако настина, това ще ме убие.
Петрович пусна вързопа на пода и го разтвори широко. Нареди оръжията - своята берета, поостаряло израелско джерико и по-нова имитация на норинко - във вид на ветрило и сложи очилата за нощно виждане до тях да съхнат. Вдигна якето си.
Гърбът беше изгорял напълно. Прогорена нащърбена кръгла дупка. Той претърси джобовете, намери студентската си карта, кредитен чип и един-единствен патрон за беретата. После запрати остатъка от якето към стената, където то се задържа за миг, преди да се свлече на пода.
Чейн прибра пистолета си в кобура и погледна към порасналата колекция на Петрович.
- Знаеш какво ще кажа, нали ?
- А ти знаеш какво ще ти отговоря. Къде беше ? Къде беше, когато светлините изгаснаха и те ни се нахвърлиха в тъмното ? Къде беше, когато вдигнах тази малка пися и застрелях човек в лицето от разстояние не по-голямо от това между мен и теб ?