Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
— Заради теб си пропилях целия следобед! — кресна й той. Хвана ръцете й грубо и здраво ги стисна. Устата му беше разкривена, очите му вече се бяха налели с кръв. Кейти усети мириса на алкохол в дъха му и капчици слюнка опръскаха лицето й. — Единственият ми почивен ден и избра точно него, за да си направиш проклетата коса в центъра на града! А после да отидем и на покупки!
Тя се извъртя в опит да се откопчи и той най-накрая я пусна. Поклати глава и мускулчето на челюстта му запулсира:
— Не ти ли хрумна, че може днес да ми се иска да се поотпусна? Просто да си помързелувам в почивния си ден?
— Съжалявам — каза Кейти, притиснала бузата си. Не му припомни, че по-рано през седмицата на два пъти го беше попитала дали ще има нещо против, нито че тъкмо той я накара да смени салона, понеже не искаше тя да се сприятелява с никого. Не искаше никой да узнава за техните работи.
— Съжалявам — имитира я той. Впери поглед в нея и отново поклати глава. — Боже всемогъщи! Толкова ли е трудно да помислиш и за някой друг, освен за себе си?
Протегна ръка в опит да я стисне, а тя се извърна и се помъчи да избяга. Той обаче беше подготвен, а и път за бягство нямаше. Удари я бързо и силно, а юмрукът му, подобно на бутало, се стовари в кръста й. Кейти изохка, периферното й зрение се замъгли и тя се почувства така, сякаш са я наръгали с нож. Строполи се на пода, бъбрекът й гореше, а болката плъзна светкавично по краката и по гръбнака й. Светът се завъртя пред очите й, а когато се помъчи да се изправи, положението стана още по-мъчително.
— Ужасно си себична! Постоянно! — заяви той, надвесен над нея.
Тя не отговори. Не можеше. Не можеше да диша. Прехапа устна, за да не се разпищи, и се запита дали утре ще пишка кръв. Болката беше като бръснач, който режеше нервите й, но Кейти нямаше да се разплаче, защото това го вбесяваше още повече.
Той постоя още малко надвесен над нея, после въздъхна отвратено. Пресегна се към празната си чаша и я взе заедно с бутилката водка на излизане от кухнята.
Нужна й беше най-малко минута, за да събере всичките си сили. Когато отново се зае да реже зеленчуците, ръцете й трепереха. В кухнята беше студено, а болката в гърба й — адски силна и пулсираща при всеки удар на сърцето. Предната седмица беше я ударил толкова силно в корема, че тя бе повръщала цяла вечер. Тогава се беше свлякла на пода, а той я стисна за ръката и я изправи. Синината на китката й беше пръстовидна. Пъклени отпечатъци.
По бузите й се стичаха сълзи и трябваше непрекъснато да мести тежестта на тялото си, за да овладее болката, докато приключи с домата. Наряза и краставицата. На дребно. После и марулята — ситно и тънко. Така обичаше той. Изтри сълзите си с опакото на ръката и бавно се придвижи до хладилника. Извади пакет синьо сирене, после намери и кротоните в бюфета.
В дневната той отново увеличи звука на телевизора.
Фурната беше готова, Кейти пъхна плоската тавичка и нагласи таймера. Когато топлината я блъсна в лицето си даде сметка, че кожата й още смъди, но се съмняваше, че Кевин е оставил следи там. Той знаеше точно колко силно да удря и тя се чудеше къде ли се е научил, дали всички мъже го могат, дали има тайни курсове с инструктори, които се специализират в преподаването на такива неща. Или само Кевин е такъв.
Болката в гърба й най-накрая започна да отшумява до неприятно пулсиране. Отново можеше да диша нормално. През пролуките на прозорците духаше вятър и небето беше станало тъмносиво. По тревата нежно се посипа снежец. Кейти надникна към дневната, видя Кевин да седи на дивана, и отиде да се облегне на плота. Свали едната си обувка и разтри пръстите на крака си, за да раздвижи кръвта и да стопли стъпалото. Направи същото с другото стъпало и отново си обу обувките.
Изплакна ръце, наряза зеления фасул и сипа зехтин в тигана. Щеше да се заеме с фасула, когато пъхне пържолите във фурната. Отново се помъчи да не мисли за телефона под мивката.
Тъкмо вадеше тавичката, когато Кевин се върна в кухнята. Държеше в ръка полупразната си чаша. Очите му вече се бяха оцъклили. Досега беше изпил четири или пет чаши, Кейти не знаеше точно колко. Остави тавичката върху печката.