Пристан за двама

— Ей! — провикна се Бил зад него.

Кевин се обърна.

— Хладилникът е ето там, забрави ли? — посочи шефът му към ъгъла на платформата.

— Знам, но исках да си измия ръцете преди вечеря.

— Тогава побързай, поднеса ли месото, всеки сам се оправя.

Кевин спря пред задната врата, за да избърше крака в изтривалката, преди да влезе вътре. В кухнята заобиколи група бърборещи съпруги и се насочи към мивката. Изми ръцете си два пъти, и двата пъти със сапун. През прозорците видя как Бил слага платото с хотдог и бургери на масата за пикник до хлебчетата, подправките и купите с чипс. Мухите почти веднага надушиха миризмата и връхлетяха пиршеството, забръмчаха край храната и накацаха по бургерите. Гостите явно не даваха и пет пари, понеже се подредиха на някаква откачена опашка. Просто пъдеха насекомите и отрупваха чиниите си, преструвайки се, че няма никакви мухи.

Съсипани бургери и облаци мухи.

Кевин и Ерин щяха да организират всичко различно. Той нямаше да притиска бургерите с шпатулата, а Ерин щеше да сервира подправките, чипса и туршията в кухнята, за да може хората да си сипват там, на чисто. Мухите бяха отвратителни, а бургерите — твърди като камък, и той не възнамеряваше да ги яде, защото му се гадеше дори само от мисълта за това.

Изчака, докато платото с бургерите се изпразни, и чак тогава излезе навън. Приближи до масата, престорено разочарован.

— Предупредих те, че ще свършат бързо — ухили се доволно Бил. — Обаче Ема е приготвила друга чиния в хладилника, така че скоро ще има втора порция. Изпий една бира, докато ги изпека.

— Разбира се — отвърна Кевин.

Когато шефът му изпече и втората партида бургери, той напълни чинията си и го похвали, че храната изглежда фантастично. Кръжаха рояци от мухи и месото беше сухо, затова когато Бил се обърна с гръб, Кевин изсипа чинията си в металната кофа за боклук отстрани на къщата. Обаче го увери, че бургерите са фантастични.

Остана на барбекюто няколко часа. Поговори с Кофи и с Рамирес. И те бяха детективи като него, само дето си похапнаха бургери и не даваха пет пари за мухите. Кевин не искаше да си тръгне пръв, нито дори втори, понеже капитанът държеше да се прави на народен човек, а той не желаеше да го засегне. Не харесваше нито Кофи, нито Рамирес. Понякога в негово присъствие те двамата млъкваха — сигурен беше, че го обсъждат зад гърба му. Клюкари.

Но Кевин беше добър детектив и го знаеше. Бил също го знаеше, знаеха го Кофи и Рамирес. Работеше в отдел „Убийства“ и умееше да разпитва свидетели и заподозрени. Знаеше кога да задава въпроси и кога да слуша, усещаше кога хората го лъжат и пъхаше убийците зад решетките, понеже в Библията бе казано: „Не убивай“, а той вярваше в Бог и вършеше богоугодни дела, като тикаше престъпниците в затвора.

Когато се прибра у дома, Кевин обиколи дневната. Устоя на изкушението да повика Ерин. Ако тя беше тук, прахът от полицата над камината щеше да е избърсан, списанията щяха да са подредени като ветрило в ъгъла на масичката и на дивана нямаше да има празна бутилка от водка. Ако Ерин беше тук, завесите щяха да бъдат дръпнати и слънцето щеше да шари по дъските на пода. Ако Ерин беше тук, съдовете щяха да бъдат измити и прибрани, вечерята щеше да го чака на масата, а тя щеше да му се усмихне и да го попита как е минал денят му. По-късно щяха да се любят, понеже той я обичаше и тя също го обичаше.