Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
Кевин още го нямаше и сърцето на Кейти биеше учестено, докато обличаше палтото си и слагаше ръкавиците. Излезе от салона, докато Рейчъл все още й говореше. В съседния магазин за електроника попита за евтин мобилен телефон и за карта с двайсет предплатени часа разговори. Прималя й, докато изричаше думите, понеже съзнаваше, че вече няма връщане назад.
Мъжът извади един телефон и се зае да го маркира на касата, докато й обясняваше как работи. Кейти имаше още пари в чантата си, беше ги пъхнала в кутийката с тампони, защото знаеше, че Кевин никога не би проверил там. Извади ги и остави смачканите банкноти на плота. Часовникът продължаваше да тиктака и тя отново огледа паркинга. Започваше да й се вие свят и устата й беше пресъхнала.
Продавачът маркира поръчката й сякаш цяла вечност. Плащаше му в брой, но той въпреки това поиска името, адреса и пощенския й код. Безсмислено. Нелепо. Тя искаше просто да плати и да се махне. Преброи до десет, но продавачът продължаваше да трака по клавиатурата. На улицата светофарът светна червено. Колите чакаха. Сигурно Кевин се готвеше да завие към паркинга. Щеше ли да я види, че излиза от магазина? Кейти почти се задушаваше.
Помъчи се да отвори пластмасовата опаковка, но се оказа невъзможно — беше здрава като стомана. Твърде голяма за чантичката й, твърде голяма за джоба. Помоли продавача за ножици и на него му отне цяла минута да ги намери. Идеше й да се развика, да му кресне да побърза, понеже Кевин щеше да пристигне всеки момент. Но вместо това просто се обърна към витрината.
Когато извади телефона, Кейти го пъхна в джоба на палтото си заедно с предплатената карта. Продавачът я попита дали иска торбичка, но тя вече изхвърчаше през вратата. Телефонът тежеше като олово в джоба й, освен това трудно успяваше да запази равновесие на снега и леда.
Отвори вратата на салона и влезе вътре. Свали ръкавиците и палтото си и зачака на регистратурата. След трийсетина секунди видя Кевин да влиза в паркинга и да се запътва към салона.
По палтото й имаше сняг и Кейти побърза да го изтупа, докато Рейчъл се приближаваше към нея. Паникьоса се, че Кевин може да е забелязал. Съсредоточи се и си нареди да се овладее. Да се държи естествено.
— Забравихте ли нещо? — попита Рейчъл.
Кейти въздъхна и каза:
— Щях да почакам навън, но е студено — обясни тя. — Пък и забравих да взема визитката ви.
Лицето на Рейчъл грейна.
— О, няма нищо. Само секунда.
Тя се запъти към стола си и извади визитка от чекмеджето. Кейти знаеше, че Кевин я наблюдава от колата, но се преструваше, че не забелязва.
Рейчъл се върна и й подаде визитната си картичка.
— Обикновено не работя в неделя и понеделник — каза тя.
— Ще ви се обадя — кимна Кейти.
Чу как вратата зад тях се отвори и Кевин застана на входа. Обикновено не влизаше вътре и сърцето й затупка лудо. Облече си палтото, мъчейки се да овладее треперенето на ръцете. После се извърна и се усмихна.
18
Снегът се беше усилил, когато Кевин Тиърни спря колата на алеята пред къщата. На задната седалка имаше торби с покупки и той взе и трите, преди да се запъти към входа. Не продума по целия път от салона, почти не й проговори и в магазина за хранителни стоки. Просто вървеше до нея, докато тя оглеждаше рафтовете, търсеше изгодни предложения и се мъчеше да не мисли за телефона в джоба си. Парите не достигаха и Кевин щеше да се ядоса, ако похарчеше твърде много. Почти половината му заплата отиваше за погасяването на ипотеката, а кредитните им карти поглъщаха останалото. Налагаше се да се хранят предимно у дома с едно основно, две допълнителни блюда и понякога салата. Той отказваше да яде претоплена храна от предния ден и това затрудняваше бюджета им. Налагаше се Кейти да планира менюто много внимателно и да изрязва от вестниците купони за намаление. Кевин плати покупките, а тя му подаде рестото от салона и касовата бележка. Той преброи парите, за да се увери, че всички са тук.
У дома тя потърка длани, за да се стопли. Къщата беше стара и студеният въздух се промъкваше на топло през пролуките около прозорците и под входната врата. Подът на банята беше толкова студен, че стъпалата я заболяваха, но Кевин се оплакваше колко скъпо е горивото за парния котел и не й позволяваше да върти термостата. Когато той беше на работа, тя ходеше по анцуг и чехли, но докато си беше у дома, съпругът й изискваше от нея да изглежда секси.