Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
Тълпите от хора, с които беше пълен молът по Коледа, вече ги нямаше. От едната страна на салона имаше зоомагазин и магазин за електроника, и двата празни. На никого не му се излизаше в такова време. Когато Кейти дръпна вратата, вятърът я поде и тя с мъка я затвори. Студеният въздух нахлу заедно с нея вътре, а раменете на палтото й бяха покрити с тънък бял слой. Свали палтото и ръкавиците си и едновременно с това се обърна. Махна за довиждане на Кевин и се усмихна. Харесваше му да му се усмихва.
Имаше час при жена на име Рейчъл. Повечето места вече бяха запълнени и Кейти не беше сигурна накъде да се запъти. За пръв път идваше тук и се чувстваше неловко.
Нито един от стилистите не изглеждаше на повече от трийсет години и повечето имаха буйни коси с червеникави и синкави кичури. След малко към нея се приближи момиче на около двайсет и пет години, със силен загар, пиърсинг и татуировка на шията.
— Вие ли сте за два часа? Боя и подстригване? — попита тя.
Кейти кимна.
— Аз съм Рейчъл. Последвайте ме — метна поглед през рамо и отбеляза: — Навън е студеничко, а? За малко да падна, докато идвах към вратата. Карат ни да паркираме в далечния край на паркинга. Страшно ми е неприятно, но какво да се прави.
— Студено е — съгласи се Кейти.
Рейчъл я поведе към едно място близо до ъгъла. Столът беше с пурпурна изкуствена кожа, а подът — покрит с черни плочки. Място за по-млади хора, прецени Кейти. За неомъжени, които искат да изпъкват. Не за омъжени русокоски. Размърда се, докато Рейчъл я загръщаше с пелерината. Раздвижи пръстите си, за да стопли крака.
— Отскоро ли живеете тук? — попита Рейчъл.
— Живея в Дорчестър.
— Далечко е. Някой ви препоръча салона ли?
Кейти беше минала покрай салона преди две седмици, когато Кевин я бе извел на покупки, но не каза на фризьорката това, а само поклати глава.
— Явно имам късмет, че аз съм вдигнала телефона — усмихна се Рейчъл. — Какъв цвят искате?
Кейти мразеше да се гледа в огледалото, обаче нямаше избор. Трябваше да се справи с това. Трябваше. В рамката на огледалото пред нея беше подпъхната снимка на Рейчъл с младеж, сигурно гаджето й. Той имаше повече пиърсинги от нея, а прическите и на двамата бяха щръкнали мохикански гребени. Под пелерината Кейти силно стисна ръце.
— Искам да изглежда естествено, а за зимата може би и леки кичури. Боядисайте и корените, за да се сливат.
Рейчъл кимна в огледалото.
— Почти същия цвят ли искате или нещо по-тъмно или по-светло? Имам предвид за кичурите.
— Близък до естествения.
— С фолио ли?
— Добре — съгласи се Кейти.
— Лесна работа — оповести Рейчъл. — Дайте ми няколко минути да приготвя необходимото и се връщам.
Кейти кимна. Малко по-настрани видя жена, полегнала назад на мивката, а до нея — друг стилист. Чуваше как пускат водата и тихите разговори по столовете. От тонколоните звучеше тиха музика.
Рейчъл се върна с боята и фолиото. Застанала близо до стола, тя разбърка боята до нужната консистенция.
— Откога живеете в Дорчестър?
— От четири години.
— Къде сте отраснали?
— В Пенсилвания — отвърна Кейти. — Живеех в Атлантик Сити и се преместих тук.
— Съпругът ви ли ви докара?
— Да.
— Хубава кола има. Видях я, когато му махнахте. Каква е, мустанг ли?
Кейти кимна отново, но не отговори. Рейчъл поработи мълчаливо — мажеше косата й с боя и я увиваше във фолиото.
— Откога сте омъжена? — попита тя, докато загръщаше един доста непокорен кичур.
— От четири години.
— Значи затова сте се преместили в Дорчестър.
— Да.
— С какво се занимавате? — не спираше да бърбори Рейчъл.
Кейти изправи глава в опит да не се вижда в огледалото. Искаше й се да е някой друг. Можеше да остане тук час и половина, преди Кевин да се върне, и се молеше той да не подрани.
— Не работя — отговори Кейти.
— Аз бих откачила, ако не работех. Невинаги е лесно, обаче… А какво работехте, преди да се омъжите?
— Бях сервитьорка в коктейлбар.
— В някое казино ли?
Кейти кимна.
— Там ли се запознахте със съпруга си?