Вихрушка

В яростта си дьо Плеси беше величествен. Отвращаваше се от Гафари, считайки го за демагог-агитатор, в един момент поддръжник на Хомейни, подстрекаващ работниците да стачкуват — стига само наблизо да няма прошахски настроени военни или полицаи, а в следващия — раболепен привърженик на шаха, наказващ работниците на сондата за незначителни нарушения.

— Чуждестранна свиня, а? Запомнете също, че това е френско-иранско смесено предприятие и Франция не е, как да се изразя, Франция никога не е била неприятелски настроена към Иран в момент на нужда.

— Тогава би трябвало да настоявате Сири да бъде обслужвана само от французи, и то не от старци! Ще докладвам за този инцидент веднага. — Гафари се отдалечи.

Преди Скрагър да успее да каже или да направи нещо, дьо Плеси сложи ръцете си на раменете му и го целуна по двете бузи, после стисна ръката му със същата топлота.

— Благодаря ви, mon cher ami9!

Откъм французите се чуха силни одобрителни възгласи, всички започнаха да се поздравяват, струпаха се около Скрагър, запрегръщаха го тържествено. Касиги също пристъпи напред.

— Домо — произнесе той тържествено и за още по-голямо смущение на Скрагър четиримата японци му се поклониха в унисон с продължаващите аплодисменти на французите и множеството хвалебствия.

— Благодарим ви, капитане — изрече Касиги тържествено. — Да, ние разбираме и ви благодарим. — Той се усмихна, подаде му визитната си картичка, с двете си ръце и пак се поклони. — Йоши Касиги, „Тода Шипинг“. Благодаря.

— Не беше лошо, мистър, ъ-ъ, мистър Касиги — отвърна Скрагър. Мъчеше се да преодолее смущението си. Вече бе овладял яростта си и се контролираше, но си обеща да спипа скоро Гафари на сушата насаме.

— Ние, ъ-ъ, ние имаме приспособления за кацане на вода, имахме достатъчно място и можехме да кацнем на водата. Това ни е работата, работата ни е да приземяваме хеликоптерите благополучно. Ед например… — Скрагър се усмихна сърдечно на другия пилот, съзнавайки, че с намесата си той го беше спасил от разправията, която не би могъл да спечели. — … капитан Воси би направил същото. Без проблеми. Не беше трудно… Просто исках да ви спестя намокрянето, въпреки че водата е топла и приятна, но не се знае как е с акулите…

Напрежението изчезна и всички се разсмяха, макар и малко нервно, защото по-голямата част от Залива и устията на реките, вливащи се в него, гъмжаха от акули. Топлите води, изобилието от хранителни отпадъци и необработени канализационни води, които народите от Залива изливаха в него от хилядолетия, привличаха всякакви риби. Особено акулите. И понеже всички хранителни отпадъци и човешки изпражнения от сондата се изхвърляха във водата, беше напълно възможно акулите да се навъртат наоколо.

— Виждали ли сте някога голям екземпляр, капитане?