Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Накарах ги да ми казват накъде да карам, точно така, както го направихме с теб, поне докторът казваше, защото другият, бедничкият, припадна. — Очите на Скрагър не се откъсваха нито за момент от сушата. — Как ти изглежда?
— Не много добре. — Сири Едно беше точно пред тях, площадката за кацане беше издигната над водата. Виждаха ръководителя за кацане и задължителната противопожарна кола, спряла отстрани. Ръкавът за вятъра беше полупразен и не помръдваше.
Обикновено Скрагър би докладвал на радарната кула и би започнал постепенно снижаване. Но сега каза:
— Днес ще останем високо, младок, ще заходим под голям ъгъл и ще го оставим да кацне сам.
— Защо, Скраг?
— За разнообразие.
Воси се намръщи, но не каза нищо. Отново обходи с поглед приборите, търсейки нещо, което да не е наред. Нямаше нищо такова. Освен нещо странно у възрастния човек.
Когато бяха в позиция високо над сондата, Скрагър включи предавателя.
— Киш радар, HST напуска триста към Сири Едно.
— Окей, HST. Докладвайте, когато сте готови.
— HST, прието.
Бяха се нагласили за стръмен заход, използуван обикновено, когато точката за кацане беше заобиколена от високи сгради, дървета или пилони, Скрагър отне тягата точно колкото трябваше. Хеликоптерът започна да снижава, всичко беше наред. Двеста и петдесет метра, двеста, сто и петдесет, сто. И двамата едновременно почувствуваха вибрацията в управлението.
— Исусе — изпъшка Воси, но Скрагър вече рязко беше отпуснал носа, натискайки шага надолу. Хеликоптерът започна да снижава много бързо. Петдесет метра, четиридесет, тридесет… вибрациите се увеличаваха. Очите на Воси скачаха от прибор на прибор, после до точката на приземяване и отново към приборите. Той седеше вцепенен на мястото си, съзнанието му крещеше: „Опашното витло е свършило! Или предавката…“
Площадката за приземяване връхлиташе върху тях, наземният персонал панически се разпиля, пътниците увиснаха на коланите, парализирани от ужас от рязкото снижаване. Воси се бе вкопчил за седалката, за да е по-стабилен. Сега цялото арматурно табло вибрираше, шумът на двигателите се промени. Той очакваше всеки момент да загубят опашното витло и тогава с тях беше свършено. Висотомерът отчиташе двайсет метра… петнайсет… десет… пет… Ръцете му понечиха да сграбчат управлението, за да започне изравняване, но Скрагър го изпревари с част от секундата, подаде пълна газ и изравни съвършено. За секунда хеликоптерът изглеждаше като застинал във въздуха само на метър височина, с ревящи двигатели, после кацна твърдо, но не прекалено, на близкия край на кръга, плъзна се напред и спря на две крачки от центъра.
— Ега ти! — промърмори Скраг.
— Господи, Скраг — едва успя да промълви Воси. — Беше идеално.
— О, не, не, не беше, на две крачки встрани съм. — Скрагър с усилие откъсна ръцете си от управлението. — Изключи го, Ед, колкото може по-бързо. — Той отвори вратата си и се измъкна бързо навън, шибан от въздушния поток на перките, отиде до вратата на пътническия салон и я отвори.
— Останете по местата си за момент — извика той през заглъхващия рев на двигателите, отдъхвайки си от облекчение, че всички са с предпазните си колани и никой не е пострадал. Те покорно останаха по местата си, двама бяха пепеляво сиви. Четиримата японци зяпаха невъзмутимо. Студенокръвна, противна нация!
— Mon Dieu, Скраг — извика Жорж дьо Плеси. — Какво стана?
— Не знам, мисля, че е опашното витло. Веднага, щом поспре, ще…
— По дяволите, Воси, какви са тези игрички! — Гафари, иранският ръководител кацане, бе залепил лицето си на стъклото на кабината и се тресеше от ярост. — Как смееш да спираш двигателя с тренировъчна цел на тази сонда? Ще подам рапорт срещу теб за опасно летене!
Скрагър се нахвърли върху него.
— Управлявах аз, а не капитан Воси! — Внезапно огромното му облекчение, че се бе приземил благополучно, се смени с отдавнашната му омраза към този човек и възпламени гнева му. — Измитай се, Гафари, измитай се или ще те цапардосам така, че няма да станеш! — Юмруците му се свиха, беше готов да го направи. — МАХАЙ СЕ!
Всички наблюдаваха ужасени. Воси пребледня. Гафари, по-едър и по-тежък от Скрагър, се закани с юмрук, изруга на фарси, после закрещя на английски, искаше да го предизвика:
— Чуждестранна свиня! Как се осмеляваш да ме псуваш и да ме заплашваш? Ще се погрижа да те свалят на земята и да те изхвърлят от Иран. Ти, кучи сине, мислиш нашето небе за свое…