Беки Б. и аферата с чантата

Само дето не е продавач-консултант. Сега си го спомних. В момента се учи за доктор. Доктор по география.

Не бе. Май беше геология.

От друга страна… нали и на мен веднъж ми мина мисълта да се обучавам за доктор?! Така де, не може да е случайно съвпадение!

— И къде живее тя? — пита Джанис.

— На север — отговаря мама. — В село на име Скъли, графство Къмбрия.

— На север?! — възкликва Джанис и потреперва, сякаш мама й беше казала не северната част на страната, а Северния полюс. — Ама това е голямо разстояние оттук! Кога точно пристига?

— Всъщност — отбелязва мама, поглежда часовника и се смръщва, — точно в това е въпросът. Досега трябваше да е пристигнала. Греъм, скъпи, кога точно пристига влакът на Джес?

— Мислех, че е сега — присвива чело татко. — Може би трябва да позвъня на гарата. Да проверя, да не би да има някакъв проблем.

— Аз ще го направя, ако искаш — обажда се Люк и вдига очи от вестника, който чете.

— Макар че тя каза, че ще телефонира… — казва мама, докато татко отива до телефона в антрето.

Точно в този момент се звъни на вратата.

Всички се втренчваме един в друг и замръзваме на място. След няколко секунди от антрето се чува гласът на татко:

— Мисля, че е тя!

О, господи!

Сърцето ми се разтуптява като бутален механизъм.

Тя е тук! Моята сестра! Моята духовна половинка!

— Аз ще се измъкна отзад — казва Джанис. — Ще ви оставя да се насладите на така важните си семейни мигове! — Стиска ми ръката, след което изчезва отзад.

— Чакай поне да се среша! — вика мама и хуква към огледалото в коридора.

— Бързо! — прошепвам аз. — Къде е подаръкът?

Не мога да чакам повече! Налага се да я видя! Веднага!

— Ето го — казва Люк и ми подава опакованата в целофан подаръчна кошница. — И Беки… — Поставя ръка на рамото ми.

— Какво? — изсъсквам нетърпеливо. — Какво има пък сега?

— Знам, че нямаш търпение да се запознаеш с Джесика. Аз също се чувствам така. Но не забравяй, че вие сте напълно непознати. Просто… карай по-кротко!

— Ние не сме непознати! — изричам с възмущение. — Тя ми е сестра! Следователно във вените ни тече една и съща кръв!

Честна дума, как е възможно Люк да не разбира нищичко?!

Втурвам се към коридора, сграбчила здраво кошницата. През матираните стъкла на вратата съзирам само някаква размазана фигура. Това е тя!

— Между другото — казва мама, когато всички приближаваме към вратата, — тя обича да й викат Джес.

— Готови ли сме? — пита татко и ни намига.

Това е мигът! Това е то! Набързо оправям сакото си, приглаждам си косата и си слагам най-топлата, най-сърдечна усмивка.

Татко протяга ръка към бравата на вратата и я отваря рязко.

И там, застанала на прага, е моята сестра.