Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
— Майка й е починала — обяснява мама.
— Починала ли?! — ахва Джанис.
— Обаче леля й имала името на бащата на Джесика, което било записано в някакъв стар дневник — продължава мама. — Та тя го намерила и го дала на Джесика.
— И какво е било това име? — ахва Джанис.
Гробна тишина.
— Мамо, било е „Греъм“ — подбелва очи Том. — Повече от очевидно е, че е било „Греъм Блумууд“!
— Ах, да бе! — свива се засрамено Джанис. — Разбира се, че е било това. И какво? После ви се обади?
— Не, написа ни писмо — отговаря мама. — Когато ни е издирила, разбира се. Направо не можехме да повярваме! Дни наред бяхме като дрогирани! Нали се сещаш? Точно затова не дойдохме на хавайската вечер с въпросите, дето я организираха в църквата — добавя тя. — Не че Греъм го гонеше мигрената…
— Знаех си! — възкликва триумфално Джанис. — Още тогава казах на Мартин: „При семейство Блумууд нещо не е наред!“ Обаче въобще нямах представа, че става въпрос за отдавна загубен член на семейството!
— Е — свива рамене мама, — откъде да имаш?!
Джанис замлъква. Опитва се да осмисли чутото. После внезапно се сковава и поставя ръка върху ръката на мама.
— Джейн, само внимавай! Да не би това момиче да претендира за наследството на Греъм? Да не би той да си е променил завещанието в нейна полза?
Работата е ясна. Джанис е попрекалила с криминалните сериали по телевизията.
— Джанис! — възкликва през смях мама. — Няма нищо подобно! Истината е, че семейството на Джес е… — тук тя снишава глас и добавя: — доста заможно!
— Аууу! — ахва съседката.
Мама снишава глас още повече и изрича:
— Натрупали са големи пари от замразени храни!
— О, разбирам! — кимва Джанис. — Значи в такъв случай тя не е съвсем сама на този свят!
— О, не! — отсича мама, вече с нормален тон. — Има си втори баща и двама братя. Или май бяха трима?
— Но нито една сестра! — намесвам се аз. — Значи и двете сме имали някаква празнина в живота си. Някакъв… неизказан копнеж.
Всички се обръщат едновременно и се вторачват в мен.
— Ти имала ли си някакъв неизказан копнеж, Беки? — обажда се накрая Джанис.
— Ами да! Определено! — Отпивам замислено от кафето си и продължавам: — Сега, като се върна назад, имам чувството, че като че ли винаги съм знаела, че имам сестра.
— Наистина ли, скъпа? — стряска се мама. — Никога не си ми споменавала нищо по този въпрос!
— Вярно е, че никога не съм го изричала на глас — отбелязвам и дарявам Джанис с храбра усмивка. — Но дълбоко в себе си винаги съм знаела — по някакъв необясним начин.
— Божичко! — слага ръка на уста съседката. — И как по-точно си знаела?
— Чувствах го ето тук! — изричам и слагам ръка на сърцето си. — Все едно… част от мен непрекъснато ми е липсвала!
Размахвам ръце и допускам грешката да хвана погледа на Люк.
— И коя част по-точно ти е липсвала? — пита съпругът ми с недвусмислен интерес. — Надявам се, че не е бил някой жизненоважен орган.
Господи, ама този човек определено няма сърце! Никакво! Снощи, докато четеше части от книгата за сестрите, непрекъснато вдигаше глава и правеше коментари от рода на: „Не говориш сериозно, нали?!“
— Онази част, която е духовната ти половинка, ако искаш да знаеш! — тросвам му се аз.
— Благодаря — повдига вежди той.
— Не този вид духовна половинка — замазвам положението аз. — Имам предвид сестринската половинка!
— Ами Сузи? — поглежда ме изненадано мама. — Тя със сигурност ти беше като сестра! Такова мило момиче!
— Приятелите идват и си отиват — казвам, като извръщам поглед. — Тя не е част от семейството. Не ме разбира така, както би ме разбрала една истинска сестра.
— Това сигурно е било огромен шок за вас — отбелязва Джанис и поглежда съчувствено мама. — Особено за теб, Джейн!
— Да, така беше — въздъхва мама, като присяда на масата. — Не мога да се преструвам, че не беше шок. Макар че тази връзка е била много преди Греъм да срещне мен.
— Разбира се! — побързва да се съгласи Джанис. — Точно така! Въобще не искам да кажа, че… че той… ти…
Млъква, напълно притеснена, и отпива от кафето си.
— А в някои отношения… — отбелязва мама, като си разбърква кафето с тъжна усмивка, — а в някои отношения подобна развръзка е напълно естествена. Греъм е бил истински донжуан на младини. Та нищо чудно, че жените са му се хвърляли на врата.