Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
— Просто искам да те уведомя, че говорих с търговците на мебели — казва Люк. — Още в понеделник ще дойдат, за да вземат масата от Дания.
— Ами, хубаво — кимвам сконфузено. — Благодаря. Значи ще ни я изплатят напълно?
— Почти.
— Браво! Значи в крайна сметка не сме се справили чак толкова зле.
— Така е — съгласява се Люк. — Освен ако не броим таксата за престой по складовете, таксата по доставката, цената на повторното опаковане и…
— Ясно — бързам да го прекъсна. — Разбира се. Е, ами… всичко е добре, което свършва добре!
Опитвам се да си лепна на лицето помирителна усмивка, обаче Люк въобще не ме гледа. Отваря куфарчето си и измъква оттам… Ужас!
Сметки от кредитни карти! Сметките от моята най-тайна от тайните карти за спешни случаи. Онзи ден съпругът ми ме помоли да му ги дам, така че нямах никакъв друг избор, освен да ги измъкна от скривалището и да му ги връча.
Не знам защо, обаче тайничко се надявах да не се зачете в тях.
— Ясно! — казвам и усещам, че гласът ми е две октави по-висок. — Значи… видял си ги, а?
— Изплатих ги всичките — отсича кратко Люк. — Скъса ли картата?
— Ами… да.
Люк се обръща и ме поглежда изпитателно.
— Наистина ли го направи?
— Да! — възкликвам, цялата изтръпнала. — Изхвърлих парченцата в кошчето!
— Окей — кимва Люк и насочва вниманието си обратно към сметките. — И не очакваме нищо повече, така ли? Нещо, което си купила наскоро?
Стомахът ми се свива, когато отговарям:
— Ами… не. Това е всичко.
Не мога да му кажа за чантата „Ейнджъл“. Просто не мога. Той все още си мисли, че единственото, което съм купила в Милано, е подарък за него. Засега това е единственият фактор в мой плюс.
Пък и в крайна сметка мога да си я платя и сама. Няма проблеми. Искам да кажа, нали след три месеца ще си имам работа и свой собствен доход. И тогава ще бъде лесно!
За мое облекчение точно в този момент започва да звъни мобилният ми телефон. Изравям го от чантата си и го включвам — на дисплея просветва номерът на Сузи.
Сузи.
Веднага се разтрепервам. Вторачвам се в името й и в душата ми се надига добре познатата от известно време болка.
Не съм говорила със Сузи откакто си тръгнахме след кръщенето. Тя не се обади… аз също. Щом е толкова заета и се чувства толкова щастлива с прекрасния си нов живот, то значи и аз съм така. А тя дори не знае, че си имам сестра.
Засега.
Натискам зеления бутон и си поемам дълбоко дъх.
— Здрасти, Сузи! — възкликвам с приповдигнат тон. — Как си? Как е семейството?
— Добре съм — отвръща Сузи. — Всички сме добре. Нали знаеш — все същата стара…
— А как е Лулу! — насилвам се да попитам. — Предполагам, че двете сте много заети да правите толкова неща заедно.
— Тя е… добре — отговаря Сузи, но този път звучи сконфузено. — Слушай, Беки! Точно за това исках да…
— Всъщност, аз имам една интересна новина за теб — прекъсвам я безцеремонно аз. — Познай какво стана! Оказа се, че съм имала отдавна загубена сестра!
Тишина, подсказваща шок.
— Какво?! — изрича накрая Сузи.
— Да, вярно е! Имам си полусестра, която никога не съм виждала. Точно днес ще се запозная с нея. Нарича се Джесика.
— Аз… направо не мога да повярвам! — Сузи определено звучи шашната. — Ти имаш сестра!
— Не е ли страхотно?! Винаги съм си мечтала да имам сестра!
— Колко… на колко е години?
— Само с две години по-голяма от мен. Почти сме на едни години. Надявам се, че двете с нея ще станем много добри приятелки! — добавям небрежно. — Всъщност, ще бъдем по-близки дори и от приятелки. Нали все пак имаме една и съща кръв. Връзката ни ще продължи цял живот!
— Да — изрича Сузи след кратка пауза. — Може би си права.
— Както и да е. Трябва да тръгвам. Тя ще пристигне всеки момент! Направо нямам търпение!
— Ами… късмет тогава! Приятно прекарване!
— Със сигурност ще бъде приятно! — изричам ведро. — О, да! Предай най-сърдечните ми поздрави на Лулу! Приятно прекарване и на двете ви на рождения ти ден!
— Благодаря — изрича Сузи съкрушено. — Чао, Беки! И… поздравления!
Когато изключвам телефона, усещам, че лицето ми е почервеняло. Двете със Сузи никога не сме се държали по такъв начин една с друга — до този момент.