Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Ще си поръчам всичко ново в Лондон — заяви Ейми със сдържана радост. — На милорд винаги му харесваше да харча малко състояние за дрехи, когато той беше на върха на славата си. А ако видя някакъв плат, от който може да стане хубав плащ за езда за вас като този, който имам, непременно ще ви го изпратя.
— О, моля те, направи го — каза госпожа Удс, и в ума й изплуваха видения как благодарение на приятелството им Ейми я представя в бляскавото дворцово обкръжение. — А аз ще ти изпратя ягоди, веднага щом узреят. Обещавам.
Госпожа Одингсел подаде глава покрай вратата: вече беше облякла пътното си наметало, с вдигната качулка, за да се предпази от студения утринен въздух.
— Милейди? — запита тя. — Конете чакат.
Госпожа Удс нададе лек вик:
— Какво бързане!
Но Ейми вече беше почти излязла през вратата.
— Не мога да отлагам — милорд ме вика. Ако съм забравила нещо, ще изпратя човек да го вземе.
Госпожа Удс я изпрати навън до чакащите коне.
— И непременно ела пак — каза тя. — Може би ще мога да те посетя в Лондон. Може би ще те посетя в новата ти лондонска къща.
Чакащият коняр повдигна Ейми, качи я на седлото и тя хвана юздите. Наведе се и се усмихна лъчезарно на госпожа Удс.
— Благодаря ви — каза тя. — Прекарах тук толкова весело. А когато милорд и аз се настаним в новата си къща, ще дойдете да ми погостувате.
Сесил написа на Елизабет една от паметните си бележки, собственоръчно, само за нейните очи.
„Дворецът Уайтхол
На двайсет и четвъртия ден на март
Относно постоянната Ви кореспонденция с Филип Испански.
1. Филип Испански е предан на вярата си католик и ще очаква съпругата му да следва неговото вероизповедание. Ако Ви казва нещо в различен смисъл, той лъже.
2. Той може да ни защити от Франция в настоящото опасно положение с Шотландия, но освен това ще ни въвлече във война с Франция при продиктувани от него условия и в услуга на собствената му кауза. Напомням Ви, че нямаше да атакуват Кале, ако не беше той. И той няма да ни помогне да го спечелим обратно.
3. Ако се омъжите за него, ще изгубим подкрепата на англичаните от протестантското вероизповедание, които го мразят.
4. И няма да спечелим подкрепата на англичаните католици, които също го мразят.
5. Той не може да се ожени за Вас, тъй като беше женен за Вашата полусестра, освен ако не разполага с разрешение от папата. Ако признаете властта на папата да постанови това, то тогава ще трябва да приемете неговото постановяване, че бракът между Вашия баща и Катерина Арагонска е бил действителен, в който случай собствената Ви майка не е била нищо повече от любовница на краля и Вие ще бъдете смятана за незаконородена.
И следователно, няма да сте законна престолонаследница.
Защо тогава да се жени за Вас?
6. Всяко дете, родено на крал Филип Испански, ще бъде възпитано като католик.
7. Това ще е Вашето дете. Ще сте поставила католически принц на трона на Англия.
8. Очевидно няма да се омъжите за крал Филип, следователно в един момент ще трябва да го зарежете.
9. Ако чакате твърде дълго, ще накарате най-могъщия мъж в Европа да изглежда като невероятен глупак.
10. Това няма да е благоразумен ход.“
— Толкова съжалявам — обърна се със сладък глас Елизабет към граф Фериа, испанския посланик. — Но е невъзможно. Възхищавам се на вашия господар неизказано много.
След месеци на неуверени брачни преговори с жена, към която винаги беше хранил неприязън и недоверие, граф Фериа се поклони ниско, надявайки се да задържи разговора в границите на благоразумието и на дипломатически приемлив език.
— Както ви се възхищава и той, ваша светлост — каза посланикът. — Ще бъде опечален от решението ви, но винаги ще бъде ваш приятел и приятел на страната ви.
— Аз съм еретичка, нали разбирате — каза припряно Елизабет. — Напълно отричам властта на папата. Всички знаят, че е така. Невъзможно е кралят да се ожени за мен. Бих го поставила в неловко положение.
— Тогава той ще бъде ваш брат — каза графът. — Ваш любящ брат, какъвто е бил винаги.
— Би било напълно, напълно невъзможно — повтори Елизабет, още по-искрено от преди. — Моля ви, съобщете му за моята скръб и моето съжаление.