Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— И не сте ли го виждали, откакто кралицата наследи трона? — попита госпожа Удс невярващо.
Ейми отмина забележката със смях.
— Не! Не е ли скандално? Мислех, че той ще си дойде у дома за Дванайсетата нощ, той всъщност обеща, че ще го направи, но тъй като е началник на конницата, отговаряше за всички празненства в двора, и имаше толкова много работа. Кралицата язди или излиза на лов всеки ден, знаете. Той трябва да управлява конюшните й, и да се справя също и с всички дворцови забавления, поетични драми и балове, и празненства, и всичко останало.
— Не искате ли да се присъедините към него?
— А, не — каза Ейми решително. — Отидох с него в Лондон, когато баща му беше жив и цялото семейство беше в кралския двор, и беше ужасно!
Госпожа Удс се засмя.
— Защо, какво му беше толкова ужасното?
— През по-голямата част от деня няма какво друго да правиш, освен да безделничиш и да водиш празни разговори — каза искрено Ейми. — Мъжете, разбира се, си имат делата на Частния съвет и парламента, които да обсъждат, и безкрайното домогване до пенсии, постове и благоволение. Но за жените остава само службата в покоите на кралицата, и всъщност нищо повече. Много малко дами се интересуват от делата на кралството, а и без друго никой мъж не би поискал мнението ми. Трябваше по цели дни да седя със свекърва си, а тя не се интересуваше от никого, освен от своя съпруг, херцога, и синовете си. Всичките четирима братя на съпруга ми бяха с блестящи умове, и много предани един на друг, а той има и две сестри, лейди Катрин и Мери…
— Която сега е лейди Сидни?
— Да, тя. Те всички мислят, че сър Робърт е истинско божество, и затова никоя жена нямаше да е достатъчно добра за него. Най-малко пък аз. Всички те ме смятаха за глупачка, и когато най-сетне ми позволиха да си тръгна, аз вече бях напълно съгласна с тях.
Госпожа Удс се разсмя заедно с Ейми.
— Какъв кошмар! Но вие сигурно сте имали собствени мнения, били сте в семейство, което се е намирало в самото сърце на властта.
Ейми направи лека гримаса:
— В това семейство човек много бързо се научаваше, че ако има мнения, които не са в съгласие с тези на херцога, е по-добре да не ги изразява гласно — каза тя. — Макар че съпругът ми потегли срещу нея, аз винаги съм знаела, че кралица Мери е истинската кралица, и винаги знаех, че нейната вяра ще възтържествува. Но за мен и за Робърт, беше по-добре, ако пазя за себе си мислите и вярата си.
— Но какво изпитание за силата на духа! Никога да не спориш, когато те са толкова надменни и нетърпящи възражение!
Ейми се изкикоти.
— Нямам думи да го опиша — каза тя. — А най-лошото от всичко е, че сър Робърт не е такъв. Когато за пръв път го срещнах в къщата на баща ми, той беше още момче, толкова мил и любящ. Смятахме да си купим малко имение и да държим овце, а той щеше да развъжда коне. А ето ме тук, и още го чакам да се прибере у дома.
— Винаги съм копнеела да отида в двора — отбеляза госпожа Удс в изпълнената с копнеж пауза. — Господин Удс ме заведе веднъж да видя старата кралица, докато се хранеше, и беше много величествено.
— Отнема цяла вечност — каза рязко Ейми. — И храната е винаги студена, а през половината време е толкова лошо приготвена, че всички се връщат в собствените си покои и поръчват да им приготвят храна там, за да могат да хапнат нещо хубаво. Не е позволено да държиш собствени ловни кучета, и не можеш да имаш повече слуги, отколкото позволява лорд–канцлерът на краля, и трябва да спазваш установените дворцови часове… да ставаш късно и да си лягаш късно, когато вече си толкова уморен, че ти се иска да умреш.
— Но този живот задоволява лорд Робърт? — отбеляза остро госпожа Удс.
Ейми кимна и обърна коня си към къщи.