Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
Думите му така я потресоха, че замлъкна напълно.
— Какво? — попита тя.
Той срещна зашеметения й поглед с откровено изражение:
— Елизабет няма да сключи брак, който противоречи на политиката, каквито и да са желанията й — каза той рязко. — А и аз не съм свободен.
— Но разбира се, че не! — заекна тя. — Робърт, братко, знаех, че си неин фаворит — целият свят може да види това! Всички се шегуваме с кралицата, че има очи само за теб. Половината мъже в двора те мразят за това. Но никога не съм си представяла, че мислиш за нещо повече.
Робърт сви рамене:
— Разбира се, че мисля за това — каза той простичко. — Но не мога да си представя как би могло да ми се случи. Аз съм женен мъж и съпругата ми не е особено здрава, но няма вероятност тя да умре през следващите двайсет години, а аз не бих й го пожелал. Елизабет е Тюдор до мозъка на костите. Тя ще иска да се омъжи както заради власт, така и от любов, точно както направи сестра й, точно както винаги правеше баща й. Аран ще бъде блестящ съпруг за нея, той може да обедини шотландците срещу французите и да ги победи в Шотландия, след това може да се ожени за нея и да превърне Англия и Шотландия в едно непобедимо кралство. После ще ме отпрати.
Мери Сидни стрелна брат си с нервен, кос поглед.
— Но ако това е най-добре за Англия? — предположи тя свенливо. — Тогава може би е редно да вземем страната на Аран? Дори ако това е в противоречие с личните ни желания? Ако това е най-добре за Англия?
— Няма Англия — каза той грубо. — Не както я разбираш ти. Не съществува цялост, която да познава себе си под името Англия. Съществува само една общност от изтъкнати фамилии: ние, фамилиите Хауърд, Пар, Сесил, с изгледи за успех, фамилиите Пърси, Невил, Сиймор, и най-разбойническото племе от всички тях: Тюдорите. Това, което е добро за Англия, е добро за най-влиятелната от всички фамилии, а най-влиятелната от всички фамилии е тази, която се справя най-добре със собствените си дела. Това е, в което вярваше баща ни: това беше планът, който той имаше за нас. Сега най-влиятелната фамилия в страната са Тюдорите, не толкова отдавна това бяхме ние. Отново ще бъдем ние. Изчаквай, докато постигнеш най-доброто за нашето семейство, сестро, както правя аз, и Англия ще има полза.
— Но каквито и планове да правиш за семейството ни, не можеш да се надяваш да се ожениш за кралицата — каза тя, с много нисък глас. — Знаеш, че не можеш. Налице е Ейми… а и самата кралица не би го направила.
— Няма смисъл да бъдеш фаворитът, освен ако не се издигнеш до положението на първи човек в страната — каза Робърт. — Независимо от титлата, която получаваш.
Точно толкова внезапно, колкото беше пристигнала в къщата на семейство Удс, в средата на март Ейми им каза, че трябва да ги напусне.
— Толкова съжалявам, че заминаваш — каза топло госпожа Удс. — Надявах се, че ще бъдеш тук достатъчно дълго, за да посрещнем заедно началото на май.
Ейми беше разсеяна поради щастието, което я бе обзело.
— Ще дойда и някоя друга година, ако мога — каза тя бързо. — Но сър Робърт току-що ме повика да се срещна с него в Камбъруел. Братовчедите на майка ми, семейство Скот, имат къща там. И, разбира се, трябва да замина веднага.
Госпожа Удс ахна:
— За Камбъруел? Да не би той да смята да отидете в Лондон? Ще те заведе ли в двора? Ще видиш ли кралицата?
— Не знам — каза Ейми, като се смееше от удоволствие. — Мисля, че може би иска да купи за нас къща в Лондон, за да може да кани на гости приятелите си. По-рано неговото семейство притежаваше Сайън Хаус, може би тя ще му я даде отново.
Госпожа Удс притисна ръце към бузите си:
— Този огромен дворец! Ейми! С какво величие се сдобива той. Колко важна ще станеш. Не трябва да ни забравяш. Пиши ми и ми разкажи всичко, когато отидеш в двора.
— Ще го направя! Ще ви пиша и ще ви разказвам всичко! Какви дрехи носи кралицата, и кой е с нея, и всичко.
— Може би тя ще те вземе за своя придворна дама — каза госпожа Удс: пред погледа й се разкриваха видения за важното положение на Ейми. — Сестра му е в двора, на служба при нея, нали?
Ейми веднага поклати глава.
— О, не! Не бих могла да го направя. Той не би го поискал от мен. Знае, че не мога да понасям дворцовия живот. Но ако разполагахме с Фличъм Хол за цялото лято, бих могла да живея с него в Лондон през зимата.
— Определено мисля, че би могла! — изкикоти се госпожа Удс. — Но как стои въпросът с роклите ти? Имаш ли всичко, което ти е нужно? Мога ли да ти дам нещо назаем? Знам, че вероятно съм ужасно демодирана…