Кръвна песен
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-632-5
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кръвна песен». Краткое содержание книги:
Бащата на Вейлин, Кралик Ал Сорна, е бил Военачалник на крал Янус, владетеля на Обединеното кралство. Гневът на Вейлин, че е лишен от рожденото си право и зарязан на прага на Шестия орден, не знае граници. Той лелее спомена за майка си и това, което ще научи за нея в Ордена, ще го смути. Баща му също има мотиви, които Вейлин ще започне да разбира. Но една истина надделява над всички останали: Вейлин Ал Сорна е предопределен за бъдеще, все още непонятно за него.
Бъдеще, което ще промени не само Кралството, а и света.
Отново се обърна към Баркус и хладният му поглед сякаш съдържаше въпрос.
— Вярата е източникът на нашата сила, но за да ѝ служим, ни трябва стомана. Стоманата е инструментът, с който отдаваме почит на Вярата. Цялото ви бъдеще се състои от стомана и кръв. Разбирате ли?
Всички промърмориха в знак на съгласие, но Вейлин знаеше, че въпросът е предназначен единствено за Баркус.
Прекараха остатъка от деня в зареждане на пещта и пренасяне на чували с метални пръти от една каруца на двора. Инструктор Джестин работеше на наковалнята, а чукът му звънеше с напевния ритъм на метал, удрящ метал. Понякога вдигаше поглед и даваше инструкции сред фонтан от искри. Вейлин откри, че работата е тегава и монотонна, гърлото му прегракна от пушека, а ушите му заглъхнаха от постоянното дрънчене.
— Разбирам защо не ти е харесал животът в ковачницата, Баркус — изкоментира той, докато се влачеха уморено към тяхната стая в края на деня.
— Абсолютно — съгласи се Дентос, който разтриваше схваната си ръка. — Предпочитам да тренирам с лък цял ден.
Баркус не каза нищо и продължи да мълчи цяла вечер въпреки мрънкането на другите. Вейлин знаеше, че всъщност не ги чува: съзнанието му бе насочено към въпросите на инструктор Джестин, въпросите в думите и в очите му.
През следващия ден отново пренасяха, този път чували с въглища. Инструктор Джестин почти не говореше, а преглеждаше металните пръти, които бяха донесли предишния ден. Вдигаше ги към светлината, плъзгаше пръсти по тях и или изръмжаваше доволно, или възкликваше ядосано и ги поставяше на нарастваща купчина брак.
— Какво толкова гледа? — зачуди се Вейлин, докато пъшкаше под поредния чувал. — Едно парче желязо е същото като останалите, нали?
— Примеси — отвърна Баркус и хвърли поглед към Джестин. — Прътите са изковани от друг, преди да ги докарат тук. Вероятно от някой по-неумел. Учителят проверява дали другият ковач е използвал некачествено желязо.
— Как разбира?
— Предимно с докосване. Прътите се правят от няколко слоя, които са усукани и изковани заедно. Това оставя отпечатък в метала. По него добрият ковач може да познае качествените пръти. Чувал съм истории, че някои могат да разберат и по миризмата.
— Ти можеш ли? Говоря за докосването, не за мирисането.
Баркус се засмя и Вейлин долови в смеха горчивина.
— Не и за хиляда години.
По обяд дойде инструктор Солис и ги отведе на упражнение с мечове — трябвало да поддържат форма. Момчетата бяха уморени от тежката работа и пръчката му ги налагаше по-често от обикновено, но Вейлин откри, че сякаш не жили като преди. Зачуди се дали инструктор Солис не е смекчил ударите си, но мигновено отхвърли тази мисъл. Солис не се размекваше — те закоравяваха. „Оформи ни с бой. Той е нашият ковач.“
— Време е да запалим пещта — заяви инструктор Джестин, когато се върнаха след краткия обяд. — Трябва да запомните само едно нещо за нея. — И показа множеството белези по мускулестите му ръце. — Пари, и то лошо.
Накара ги да изсипят няколко чувала въглища в тухления кръг и нареди на Кейнис да ги запали. За целта трябваше да се пропълзи отдолу и да се стигне до дъбовите разпалки. Вейлин щеше да се притесни, но Кейнис се навря без колебание, носеше запалена свещ. След малко се измъкна, целият черен, но невредим.
— Мисля, че се разпали добре, учителю.
Инструктор Джестин не му обърна внимание и клекна, за да огледа разгарящите се пламъци.
— Ти. — И посочи Вейлин. Никога не ги наричаше по имена. Явно запомнянето им беше ненужно разсейване. — Върви на духалото. Ти също. — Посочи Норта.
Баркус, Дентос и Кейнис останаха да чакат нареждания.
Инструктор Джестин взе тежкия чук и вдигна един железен прът от купчината.
— Азраелските мечове се правят от три части. Дебел централен прът и два по-тънки за острие. — Кимна към пръта в ръцете си. — Това е за острието. Трябва да се оформи, преди да се изкове с останалите. Ръбът е най-труден за изработка, трябва да е фин, но здрав. Да реже, но да устоява на удари. Погледнете внимателно метала. — Показа парчето на всеки поотделно. Гласът му беше груб, но странно хипнотичен. — Виждате ли черните петънца?
Вейлин се взря и различи черните фрагменти в тъмносивия оттенък на желязото.
— Нарича се звездно сребро, защото свети по-ярко от небесата, когато се вкара в огъня — продължи Джестин. — Но не е сребро, а желязо. Рядко желязо, излизащо от земята, като всички метали. Няма нищо общо с Мрачното. Това е тайната, която прави мечовете на Ордена по-здрави от останалите. Заради него остриетата ви ще устоят на удари, от които нормално биха се счупили. А ако ги ползвате умело, ще могат да пробиват ризници и брони. Това е нашата тайна. Пазете я добре.