Джинджифиловата къща
- Автор: Герхардсен Карин
- Серия: Hammarby #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-443-7
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джинджифиловата къща». Краткое содержание книги:
Ингрид Олсън се прибира от болницата и заварва мъж в кухнята си. За първи път вижда натрапника, но той не представлява опасност — защото е мъртъв. Криминалният следовател Кони Хьоберг приема обаждането. Екипът му идентифицира трупа, който се оказва семеен мъж на средна възраст. Но какво е търсил в дома на Ингрид? И кой го е пребил до смърт? Без заподозрян и без мотив, екипът на Хьоберг е в задънена улица, докато не свързват случая с друго — на пръв поглед случайно — убийство. И не разбират, че са изправени пред сериен убиец с ужасяваща вендета…
„Джинджифиловата къща“ е първата книга от поредицата „Хамарби“ за инспектор Кони Хьоберг и неговия екип. Сюжетът се развива със светкавично темпо и пристрастява. Книга, която се чете наведнъж.
Петра Уестман не забрави за интереса на Педер Фрик към войната и в сряда се свърза с военните. След многобройни телефонни обаждания най-после попадна на вече шейсетгодишния майор, някогашен командир на Педер Фрик през последните месеци от военната му служба. Помнеше Фрик главно като вълк единак. Сети се и друго: особено големия му интерес към Андраш Такач, легионер от унгарски произход, дошъл да обучава войниците на ръкопашен бой. Майорът бе останал с впечатление, че двамата се разбирали отлично по време на обучението.
Петра моментално усети, че е попаднала на интересна следа. Заслужаваше си да открие този Такач. Не беше трудно. Търсене в гугъл я насочи към клуб по карате на „Нормалм“. За съжаление в момента Такач отсъствал, но щяла да го намери в четвъртък, обясниха й от там.
Най-после Петра се свърза с шведския шампион по карате с унгарско име. Леко я изненада слабо доловимият му френски акцент. Зачуди се колко ли време е бил в Чуждестранния легион, но не попита.
— Трябва ми информация за Педер Фрик, отбивал военната си служба в Риндьо. Вие сте го обучавали през пролетта на 1973 година в ръкопашен бой.
— Да, много добре го помня — отвърна Андраш Такач. — Способно момче.
— Поддържате ли още връзка? — попита Петра.
— Не съм го виждал от тогава.
— Как бихте го описали?
— Силен и интелигентен. Много се интересуваше от обучението. Задаваше доста въпроси.
— За какво по-конкретно?
— За всичко, което учеше. Винаги искаше да е по-напред от другите. Като преподавател се чувстваш поласкан, когато ученик проявява такъв голям интерес към онова, на което го учиш.
— Но?
— Няма „но“. Беше отличен войник.
— Знаете ли дали е имал намерения за военна кариера? — попита Петра.
— Не в Швеция във всеки случай. Помня, че беше критично настроен към неутралната политика на Швеция. От друга страна, проявяваше засилен интерес към Френския чуждестранен легион.
Вниманието на Петра се изостри.
— Аз самият съм легионер — обясни Такач. — Искаше да знае какво правят, какво се изисква, за да те приемат, и така нататък. Дадох му цялата информация, с която разполагах. Не препоръчвам постъпването в Легиона на всеки, защото не е разходка в парка. Това също му го казах, но му дадох и някои ценни съвети.
— Останахте ли с впечатление, че има сериозни намерения?
— Не го изключвам — отвърна Такач. — С неговите качества лесно щеше да се справи с приемния тест.
— И психическите ли?
— Шегувате ли се? Хлапето беше яко като бик и физически, и психически.
Петра се усмихна вътрешно. Явно нейните представи и тези на стария легионер за психическо здраве се разминаваха чувствително.
Петра обобщи събраната информация. Педер Фрик беше интелигентен, образован мъж; умен, с лустро, богат. Но също така беше и лъжец. За да се представи в по-добра светлина, излъга, че е работил за организацията „Лекари без граница“. Всъщност беше войнолюбец, изоставил жена и дете, за да убива хора по чужди земи, където има конфликти, и то под прикритието на униформата. Не е изключено да е бил също толкова добре осведомен и за други войни, колкото за тези в Ливан. И вероятно му е било ужасно лесно да изнасилва жени, докато е в униформа. Може, помисли си също Петра, да се е стигнало до зачеването на дъщеря му в резултат на изнасилване. Изнасилване, което е замаскирал, заставайки пред свещеника с жертвата си. Така е било най-добре за всички участници. Именно поради тази причина контактът между него и жена му и между него и детето е нарушен завинаги. Една тайна, която е най-добре всички грижливо да пазят. Така се е започнало, помисли си Петра. Вълкът нрава си не мени. Винаги е бил такъв, но сега е по-изобретателен и методите му са по-изтънчени.
Четвъртък вечерта
Към три в четвъртък следобед Хьоберг и Хамад слязоха от колата пред къщата на „Акербарсвеаган“ 31. За разлика от града тук падащият сняг вече се стелеше като бяло одеяло и приглушаваше обичайните звуци от метрото и няколкото улици с по-усилено движение в района на жилищния квартал. С настъпващия сумрак двамата се озоваха в същинска коледна приказка: идилична уличка с хубави градини и стари дървени къщи. За Хьоберг беше трудно да си представи какво е усещането на колегата му за зимата и предстоящата Коледа, но знаеше, че като дете той е пристигнал със семейството си в Швеция, за да избягат от гражданската война в Ливан. В съзнанието на Хьоберг Джамал Хамад беше истински швед, само дето продължаваше да отказва да хапне свинско. Независимо от съпругата си шведка бе възможно вкъщи да се държи повече като ливанец, отколкото признаваше пред колегите си.