Джинджифиловата къща
- Автор: Герхардсен Карин
- Серия: Hammarby #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-443-7
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джинджифиловата къща». Краткое содержание книги:
Ингрид Олсън се прибира от болницата и заварва мъж в кухнята си. За първи път вижда натрапника, но той не представлява опасност — защото е мъртъв. Криминалният следовател Кони Хьоберг приема обаждането. Екипът му идентифицира трупа, който се оказва семеен мъж на средна възраст. Но какво е търсил в дома на Ингрид? И кой го е пребил до смърт? Без заподозрян и без мотив, екипът на Хьоберг е в задънена улица, докато не свързват случая с друго — на пръв поглед случайно — убийство. И не разбират, че са изправени пред сериен убиец с ужасяваща вендета…
„Джинджифиловата къща“ е първата книга от поредицата „Хамарби“ за инспектор Кони Хьоберг и неговия екип. Сюжетът се развива със светкавично темпо и пристрастява. Книга, която се чете наведнъж.
— Кога е бил забелязан? — попита Санден.
— Седмицата преди убийството. Заведох го при къщата на Ингрид Олсон, но доколкото си спомняше, никой не му отворил, когато позвънил. Не забелязал обаче нищо подозрително.
— Срещал ли е някои от свързаните със случая, докато е обикалял по улиците? — поинтересува се Хьоберг.
— Не живее в квартала — отвърна Хамад. — Убеден съм, че е срещал доста хора, но всички са му били непознати.
— Значи да го изключим от разследването — обобщи Хьоберг. — Питах се за действията на Ванерберг през онази вечер и стигнах до следното заключение: Пия Ванерберг — мисля, ще се съгласите — изглеждаше и заинтересована, и осведомена какво прави съпругът й и на работа, и извън фирмата. Според нейните твърдения Ванерберг със сигурност е имал среща с продавач. Изградихме хипотезата си върху предположението, че или не е разбрала правилно, или не е чула добре. Нещо не ми се връзва. Странен е и друг факт: Ванерберг е излязъл от дома си по тъмно, за да се срещне с човек, когото определихме като купувач на къщата на номер 13. Снощи говорих с купувача — продължи той и се обърна към Уестман. — Вярно, казал на Йорма Молин, че е удобно да мине, но нито са уточнили време, нито е споменавал понеделника за особено подходящ. На мен ми се струва най-разумно Ванерберг да звънне, преди да отиде там. Аз мисля — както предполага и Пия Ванерберг, — че в понеделник е имал уговорена среща за шест часа с някого на „Акербарсвеаган“ 31. Този някой, предполагам, е убиецът.
— Значи цялата тази история с „Акербарсвеаган“ 13 е просто удивително съвпадение, така ли мислиш? — попита Ейнар Ериксон навъсено. — Трудно ми е да го повярвам. В нашата работа рядко има съвпадения.
— Независимо от това смятам, че точно това е станало — настоя Хьоберг.
Хамад и Санден кимнаха в знак на съгласие.
— А показанията на Ленарт Йосефсон? — попита Уестман.
— Показанията на Йосефсон са интересни — отвърна Хьоберг. — Разполагаме и с отпечатъците от стъпки в градината. Габриела?
— Отпечатъците говорят, че някой се е прехвърлил през портата и е скочил на моравата отстрани на посипаната с чакъл пътека — отвърна Хансен. — Дали е станало преди или след като Ванерберг е минал през портата, е невъзможно да се определи. Може да се предположи, че се е покатерил — искал е да прескочи портата, а не е минал през нея, за да не вдига шум. Портата издава шум, както и стъпките по посипаната с чакъл пътека. В такъв случай значи убиецът е проследил Ванерберг там.
— Което е забелязал и Йосефсон — добави Уестман.
— Но защо убиецът, ако си е уговорил среща с Ванерберг на този адрес, ще го проследява? — озадачи се Санден.
— И аз това се питам — призна Хьоберг. — Може би е искал да се увери, че Ванерберг наистина ще отиде там. Не е искал да остави следи в къщата, ако срещата се провали.
— И без това няма оставени следи вътре — промърмори Ейнар Ериксон недоволно.
Санден не обърна внимание на мърморенето на Ериксон, а продължи:
— Ами ако показанията на Йосефсон не са съществени? Възможно е убиецът да е прескочил оградата много преди Ванерберг да се появи.
— Защо да прескача? Какво му пречи да мине през портата? — възрази Уестман. — Определено е щял да привлече повече внимание, ако прескочи, отколкото ако портата вдигне шум.
— Именно затова смятам, че убиецът го е проследил до там — заяви Хьоберг.
— Тогава с какво разполагаме?
— Търсим човек, който има връзка не само с Ханс Ванерберг, но и с Ингрид Олсон — обобщи Хьоберг. — Възможно е да е искал да създаде проблем на Олсон. Във всеки случай — знаел е, че къщата на Ингрид Олсон е празна.
— Пощальонът — заразсъждава Санден на глас, — сметосъбирачите, някой от болничния персонал…
— Съседите — добави Хамад. — Полякинята, която продавала картините си, пияният велосипедист, парамедиците…
— Жената с черти на шведка, дето се разхождала — промърмори недоволно Ериксон. — Всеки пешеходец…
— Значи сме единодушни — намеси се Хьоберг, за да въведе ред. — Новата ни основна хипотеза гласи: Ванерберг си е уговорил среща с убиеца за понеделник вечерта на „Акербарсвеаган“ 31. Убиецът го е проследил до там. Защо и откъде — не знаем, но вероятно от жилището на Ванерберг. Като съдим по отпечатъците от стъпки, Ванерберг е отишъл и до задната страна на къщата. Вероятно през това време убиецът е влязъл в къщата, изчакал е Ванерберг и го е убил.