Обитаемият остров
- Автор: Стругацкий Аркадий Натанович, Стругацкий Борис Натанович
- Серия: Камерер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Арнаудов Георгиев
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Обитаемият остров». Краткое содержание книги:
Жанрът е „екшън“, има, разбира се, и криминален елемент. За любителите на конспирацацията са предвидени поне две загадки, чиито отговори присъстват в романа, но са в неявен вид.
Още от самото начало на експедицията нещата потръгват накриво — загубва кораба си.
Контактът с аборигените също не минава съвсем гладко — задържат го на границата без дрехи и документи. Поради странното му поведение и неспособноста му да говори и разбира езика, той е изпратен в Специалното студио — лудницата. Съвсем неочаквано от там го извеждат, но по пътя към столицата претърпява ПТП и му се налага да се оправя сам.
След първоначалния период на адаптация, Максим постъпва в Бойния легион — силите за бързо реагиране. Участва в акции срещу терористи, т.нар. дегенерати. Първата загадка е: защо и с каква цел неговият началник ротмистър Чачу го включва преждевременно в екзекуцията на осъдените терористи?
След неизпълнение на пряка заповед Максим е разстрелян „неуспешно“ и постъпва в Съпротивата — терористичната организация, срещу която се е борил досега. При акция, в която са убити повечето от членовете на групата, Максим е арестуван и осъден на каторга. Ето следващата загадка: кой е предателят (доносникът в групата на Максим)?
Така се затваря първият кръг в романа — Максим се завръща на мястото, където е кацнал на планетата (каторгата). След като е установил, че не може да промени системата отвътре, Максим решава да опита с помощта на съседните страни. Затваря се вторият кръг в романа — Максим отново се озовава в каторгата.
Натрупал опит и сили, накрая героят се завръща в столицата за окончателния си удар.
— Е добре — каза широкоплещестият. — Имате ли още въпроси?
— Имам много въпроси — бавно каза Максим. — Но се страхувам, че в една или друга степен всичките са нетактични.
— Е, какво, може и нетактични.
— Добре, последен въпрос. Какво общо имат тук кулите ПБЗ? С какво ви пречат те? — Всички неприятно се засмяха.
— Ама че глупак — каза Горски — А се репчи — база му дайте…
— Това не е ПБЗ — каза Доктора. — Това е нашето проклятия. Те изобретиха излъчване, с помощта на което създадоха понятието „дегенерат“. Повечето хора като вас например не забелязват това излъчване, сякаш то изобщо не съществува. А нещастното малцинство поради някакви особености на организма изпитва при облъчването адски болки. Някои от нас — те са единици — могат да търпят болките, други не издържат и започват да крещят, трети губят съзнание, а някои полудяват или умират… Та кулите са излъчватели. Те се включват два пъти в денонощието в цялата страна и нас ни ловят, докато лежим сковани от болка. Плюс това установките с локално действие в патрулните коли… плюс самоходните излъчватели… плюс нередовните лъчеви удари нощем… Ние нямаме къде да се укрием, екраниране не съществува, ние полудяваме, самоубиваме се, правим глупости от отчаяние, измираме…
Доктора млъкна, хвана чашата и на един дъх я изпразни. После яростно започна да дърпа от лулата си, лицето му се кривеше.
— Да-а, а си живеехме преди… — с тъга каза Горски. — Гадове — добави той след кратко мълчание.
— Безсмислено е да му разказвате това — изведнъж каза Мемо. — Та той не знае какво е това. Не може да си представи какво значи всеки ден да чакаш поредния сеанс…
— Добре — каза широкоплещестият. — Щом няма представа, значи няма смисъл да се говори. Птица се изказа за него. Кой друг е „за“ или „против“?
Горски отвори уста, но Орди го изпревари:
— Искам да обясня защо съм „за“. Първо, аз му вярвам. Това вече го казах и може би не е толкова важно, засяга само мен. Но този човек притежава способности, които могат да бъдат полезни за всички. Той умее да лекува не само свои, но и чужди рани… Много по-добре от вас, Докторе, не искам да ви обидя, но…
— Какъв доктор съм аз? — каза Доктора. — Така, съдебна медицина…
— Но това още не е всичко, — продължи Орди. — Той умее да премахва болката.
— Как така? — попита Горски.
— Не знам как прави това. Масажира слепоочията, шепне нещо и болката минава. Мен два пъти ме хвана, когато бях у майка си, и двата пъти той ми помогна. Първия път не особено, но все пак не загубих съзнание както обикновено. А вторият път съвсем нямаше болки…
И веднага всичко се промени. Току-що бяха съдии, току-що решаваха, както им се струваше, въпроса за неговия живот или смърт, и ето че съдиите изчезнаха, останаха измъчени обречени хора, които изведнъж почувствуваха надежда. Гледаха го, сякаш очакваха, че той още сега, незабавно ще унищожи този кошмар, който ги терзаеше ежеминутно, всеки ден и всяка нощ много години подред… „Е, какво… — помисли си Максим, — тук поне ще бъда нужен, за да лекувам, а не за да убивам…“ Но кой знае защо тази мисъл не му достави никакво удовлетворение. „Кулите — помисли си той. — Каква гадост… Как може да се измисли такова нещо? Трябва да бъдеш садист, за да го измислиш…“
— Вие наистина ли умеете? — попита Доктора.
— Какво?
— Да премахвате болката…
— Да премахвам… Да.
— Как?
— Не мога да ви обясня. На мен не ми стигат думи, а на вас — знания… Но не разбирам: нима нямате лекарства, някакви болкоуспокояващи препарати?
— За това не помагат никакви лекарства… Освен в смъртоносна доза.
— Слушайте — каза Максим, — аз, разбира се, съм готов да премахвам болката… ще се постарая… Но това не е изход! Трябва да се търси масово средство… Имате ли химици?
— Ние имаме всичко — каза широкоплещестият. — Но тази задача не се решава, Мак. Ако имаше решение, държавният прокурор нямаше да се измъчва от болки като нас. Ако не друг, той щеше да си намери лекарство. А сега преди всеки редовен сеанс той се напива и кисне в гореща вана.
— Нима държавният прокурор е дегенерат? — озадачено попита Максим.
— Според слуховете — сухо каза широкоплещестият. — Но ние се отвлякохме. Птица, ти приключи ли? Иска ли някой да каже още нещо?
— Чакай, Генерал — каза Горски. — Че то какво излиза? Че то излиза, че той е наш благодетел, а? Ти и на мен ли можеш да ми премахнеш болките?… Че такъв човек цена няма, аз него от мазето няма да го пусна! Ами че аз, прощавайте, такива болки имам, че не се трае… А може би той и хапчета ще ни измисли? Нали ще измислиш, а?… Не, господа приятели, мои, такъв човек трябва да се пази…