Шогун

— Нищо няма да се оправи за една година. Тази война ще ни нанесе големи щети. Много ще навреди и на църквата, и на правоверните.

— Не, ваше високопреосвещенство. Кюшу ще си остане християнски остров, независимо кой ще спечели — уверено заяви Солди, на когото много му се искаше да поободри началника си. — Този остров ще дочака по-добри времена. Имаме предостатъчно работа в Кюшу, нали, ваше високопреосвещенство? Три милиона души за покръстване, половин милион правоверни, за които трябва да се грижим. Освен това Нагасаки и търговията също нас чакат. А японците не могат без търговия. Ишидо и Торанага могат да се унищожат взаимно, но какво значение има това? И двамата са антихристи, езичници и убийци.

— Да, но за жалост Кюшу зависи от събитията в Осака и Йедо. Какво да правя, господи, какво да правя? — Дел Аква се опита да превъзмогне мрачното си настроение.

— А англичанинът? Къде е сега?

— Все още го охраняват в главната кула.

— Би ли ме оставил за малко, стари приятелю? Трябва да поразмисля, да взема окончателно решение какво да правя. Църквата е в голяма опасност.

Дел Аква погледна през прозореца към двора. В същия миг съзря фра Перес, който се приближаваше с бодра крачка. Солди хукна към вратата да му попречи да влезе.

— Недей — уморено го спря дел Аква. — Нека дойде.

— А, ваше преосвещенство, добър ден — поздрави фра Перес, като се почесваше.

— Искали сте да ме видите?

— Да. Би ли ми донесъл писмото, Солди?

— Чух, че параклисът ви бил разрушен.

— Пострада малко — поправи го дел Аква. — Моля, седнете. — Делегатът-посетител се отпусна в стола с високата облегалка зад писалището си, а монахът седна отсреща му.

— Слава богу, никой не пострада. След няколко дни ще е като нов. А вашата мисия?

— Нищо й няма — съобщи с нескрито задоволство монахът. — След трусовете около нас избухнаха големи пожари и сума ти народ загина, но ние останахме невредими. Бог бди над нас. — И добави кратко и остро: — Чух, че снощи еретиците се избили едни други в крепостта.

— Да. Загина и една от най-важните ни покръстени — Мария.

— Да, и на мен ми докладваха. „Убий го, Йошинака!“ — наредила тя и сложила начало на кървавата баня. Чух също, че дори тя самата се опитала да убие няколко души, преди да се самоубие.

Дел Аква пламна.

— Толкова години прекарахте тук и пак нищо не разбирате от японския дух! При това говорите малко и езика!

— Разбирам какво е ерес, глупост, убийство, политическа намеса и много добре говоря този езически език. И езичниците са ми ясни.