Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
Събори Йори на пръстения под и стъпи с единия крак върху него.
— Управител — извика той сърдито, — този калпазанин нали е от вашите момчета? Елате тук и го дръжте. Дори да е само дете, аз няма да търпя това.
Изплашен до безумство, Сахей се втурна да изпълни нареждането. Йори обаче някак си успя да измъкне своята сабя и да замахне към ръката на Коджиро. Този го изрита към средата на стаята и отскочи назад. Сахей се обърна и се втурна, като викаше с пълнен глас. Достигна Йори, точно когато момчето се изправяше на крака.
— Ти не се меси! — извика Йори, след което погледна Коджиро право в лицето, през зъби процеди: — Това заслужаваш! — и избяга навън.
Коджиро вдигна един прът за носене, който се случи подходящ и го хвърли след момчето. Улучи го право зад коляното. Йори се просна по лице.
По заповед на Сахей няколко мъже се хвърлиха върху него и го довлякоха до навеса с горещата вода, където няколко прислужника избърсваха кимоното и хакамата на Коджиро.
— Моля, простете ни това безобразие — помоли Сахей.
— Не знаем как да се извиним — обади се един от помощниците.
Без да ги поглежда, Коджиро взе от прислужника една влажна кърпа и избърса лицето си.
Йори бе притиснат към земята със здраво извити отзад ръце.
— Пуснете ме — молеше се той, докато тялото му се гърчеше от болка. — Няма повече да бягам. Аз съм самурайски син. Направих всичко нарочно и ще понеса наказанието като мъж.
Коджиро приключи с оправянето на дрехите си и приглади коса.
— Пуснете го — каза той спокойно.
Като не знаеше какво крие кроткото лице на самурая, Сахей запелтечи:
— Вие… вие сигурен ли сте, че всичко е наред?
— Да. Обаче… — думата прозвуча като пирон забит в дърво. — Въпреки че аз нямам никакво намерение да бъда замесен с едно обикновено дете, ако вие чувствате нужда да бъде наказан, мога да ви предложа един начин. Излейте вряла вода върху главата му. Това няма да го убие.
— Вряла вода! — ужаси се Сахей.
— Да. Но ако искате да го оставите без наказание, нямам нищо против.
Сахей и хората му се спогледаха нерешително.
— Не можем да допуснем нещо като това да остане ненаказано.
— Той никога не е сторил нищо добро.
— Късметлия е, че не го убиха.
— Донесете въже.
Щом започнаха да го връзват, Йори отблъсна ръцете им.
— Какво правите! — кресна той. Седна на земята и продължи: — Нали ви казах, че няма да избягам? Ще си изтърпя наказанието. Имах причина за това, което направих. Някой търговец може да се извини, но не и аз. Един самурайски син няма намерение да заплаче от малко топла вода.
— Добре — заяви Сахей. — Ти си го изпроси.
Сложи си ръкавица, напълни ведрото с вряла вода и пристъпи бавно към Йори.
— Затвори си очите, Йори. Иначе ще ослепееш.
Гласът дойде от другата страна на улицата.
Без да смее да погледне, Йори стисна очи. Припомни си една история, която Мусаши му разказа веднъж. Беше за Кайсен, дзен-монах, високо тачен от воините в областта Кай. Когато Нобунага и Иеясу нападнали храма на Кайсен и го запалили, свещеникът се разположил спокойно на върха на портата и докато изгарял до смърт, произнасял думите; „Щом сърцето ви се заличи чрез просветление, огънят е хладен.“
„Това е само едно малко ведро с топла вода, казваше си Йори. Не бива да мисля такива неща.“
Безуспешно се помъчи да се превърне в безименна пустота, без заблуждения и скърби. Може би, ако беше или по-малък, или доста по-възрастен… но на неговите години той бе твърде много част от света, в който живее.
Кога ли ще дойде? За един шеметен миг му се стори, че капещата от челото му пот е врялата вода. Една минута изглеждаше както стотици години.
— Я, това е Садо — възкликна Коджиро.
— Какво става тук? — попита Садо, пресичайки улицата редом с Нуиносуке.
Коджиро се засмя и каза весело:
— В необичаен момент ни заварвате. Наказват момчето.
Садо погледна съсредоточено Йори.
— Него ли наказват? Е, щом е направил нещо лошо, трябва да бъде наказан. Продължавайте, аз ще гледам.
Сахей погледна с крайчеца на очите си към Коджиро, който веднага схвана положението и разбра, че ще бъде държан отговорен за жестокостта на наказанието.
— Това е достатъчно — каза той.
Йори отвори очи. Имаше малка трудност при фокусирането им, но когато разпозна Садо, щастливо каза:
— Аз ви познавам. Вие сте самураят, който дойде в Токуганджи, в Хотенгахара.
— Нима ме помниш?
— Да, господине.
— Какво стана с твоя учител — Мусаши?
Момчето подсмръкна и закри с ръце очите си.
Това, че Садо познава момчето, силно стресна Коджиро. Като го обмисли за миг, той реши, че всичко трябва да има нещо общо с търсенето на Мусаши от Садо. Със сигурност обаче не желаеше в разговора му със старшия служител да се намесва името на Мусаши. Знаеше, че в скоро време ще трябва да се бие с Мусаши, а това вече не бе само лична работа.