Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
Четири момчета влизат и се нареждат на подиума.
Тя го изненадва, като го прегръща за кратко, въпреки че е на работа. Омъжила се е за лейтенант от полицията в Ниъринг и сега с едно изречение го осведомява за двете си деца.
– Как е ръката ви, господин съдия? Чух за вас от телевизията.
– Добре е, но едва ли ще благодаря на клиентите ти.
– Господин съдия, убедена съм, че когато ги видите, ще осъзнаете, че са хванали не когото трябва.
Изрича тези думи с каменно изражение, макар и двамата да знаят, че момчетата не само са арестувани в колата на съдията, ами и дрехите (както и пистолетите, открити под седалките) напълно отговарят на описанието.
Тезата на защитата, ако върви по учебниците, ще е, че са намерили лексуса изоставен с ключовете в стартера. Това е меко казано скалъпена версия. Ако обаче Джордж ги разпознае, случаят е решен. Няма съдебни заседатели, които да не повярват на един съдия.
Начело с главен детектив Лен Грисъм, кокалест, необщителен тексасец, малката делегация – двамата адвокати, един прокурор на име Адамс, Кобърли, Ейбъл, неколцина други полицаи и най-накрая, съдията – влиза в залата за инструктажи, където служителите от Втори район се събират, преди да застъпят на смяна. Прилича на класна стая, пълна с училищни столове и малки чинове от дясната страна на всеки от тях. Отпред една редица мощни флуоресцентни тръби хвърлят ярка светлина. Целта им е едновременно да осветяват лицата за разпознаване и да не им позволят да видят добре свидетелите.
Четири момчета влизат и се нареждат на подиума, с качулки, което не дава възможно на Джордж да съди за косата им.
– Може ли да се приближа? – пита я той.
Джордж отива само на няколко крачки от подиума.
Джина е помолила Грисъм да накара всички момчета да гледат право напред, но когато съдията се приближава, четвъртото – онова, което той е готов да посочи – не издържа и свежда поглед. Това става само за секунди, но със същия успех можеше да размаха ръце и да нарече Джордж „путо“ в името на старото им познанство.
– Съдията спира и го посочва.
– Ох, леле – възкликва хлапето, правейки вял опита да изглежда изненадано.
След гафа на Кобърли другите полицаи не смеят дори да погледнат към Джордж, но от напрежението в стаята той усеща, че е избрал вярното момче.
После Грисъм завежда Джордж и свитата му от адвокати при бюрото на един от детективите. Там са наредени шест пистолета, два от които несъмнено са намерени при ареста на момчетата. Когато започна като служебен защитник, Джордж не разбираше нищо от огнестрелни оръжия, но с практиката, без да иска, научи доста и постоянно поддържа знанията си, защото често чете балистични експертизи. Стори му се, че сребристият пистолет с черната ръкохватка, с който по-голямото хлапе го заплашваше, беше „Кар“ МК40, който сега е хитът сред незаконните оръжия. Вероятно е „взет на заем“ от някой по-старши член на бандата срещу процент от печалбата. Второто момче имаше черен 32 или 38-калибров пистолет. Джордж посочва първото оръжие, без да се поколебае. Старото правило е вярно – това е единственото, което виждаш ясно. За втория пистолет налучква.
– Толкова за ненадеждността на свидетелските показания – измърморва Джина.
След разпознаването Джордж, Ейбъл и Джина изчакват полицаите, които се съвещават в детективския отдел с прокурора, за да са сигурни, че нямат нужда от нещо допълнително за обвинението.
– Между другото, никой от пистолетите не е бил зареден – казва Джина, докато чакат. – Само споменавам.
– Професионалисти, а? – измърморва Ейбъл.
– Не им е за първи път. Но има значение, нали? Не са искали да рискуват да наранят някого.
– Освен да му причинят инфаркт – отбелязва съдията.
Ченгетата и прокурорите трябва да са доволни, но за Джордж разпознаването на преките извършители е само началото. Истинският проблем е дали Корасон ги е изпратил. Джина никога няма да позволи на момчетата да говорят пред полицаите, още по-малко пред Кобърли или друг като него. Джордж не спира да премисля проблема.
– Как ще реагираш, ако ти кажа, че искам да разпитам клиента ти? – пита съдията. – Високото момче.