Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
– И не си повярвала на никоя от тях – усмихва се той.
Тя се замисля за момент.
– Е, поне съм те изслушвала – казва накрая.
Остават в кухнята още за известно време, говорят си за влиянието на страха, какво ни отнема той и странно, какво ново ни дава. Неочаквано мобилният му телефон изпиуква от джоба на сакото, преметнато на един стол. Джордж не иска да вдига, но Патрис става да вземе апарата и той се пресяга, за да не бъде тя първата, която ще види текстовото съобщение.
На дисплея пише: „Другия път ще е наистина. Чао.“
В светлината на прожекторите
Когато Джордж се събужда в 6.30 часа, отвън се чуват гласове и той надниква през щорите на спалнята. Зад патрулната кола, която цяла нощ е стояла пред дома им, има три телевизионни микробуса. Дългите им преносими антени с вид на гигантски бъркалки за разбиване на яйца, са разпънати за предаване. Докато чакат Джордж да се появи, хората от конкурентни станции са се скупчили около единия микробус, пият кафе и си чешат езиците с двамата полицаи, които трябва да охраняват съдията.
– Приятел – казва той на Патрис, – тук отвън нещо, което няма да ти хареса.
Марина идва със служебен микробус един час по-късно. Появяват се още три полицейски коли. Джордж се обажда на Марина по мобилния и я кани да влезе в къщата, за да не станат плячка на репортерите.
– Мамка му – кратко коментира тя, след като вижда последното текстово съобщение. – Трябва да дадем този телефон на Бюрото. Може би ще измислят някакъв капан. Не е за вярване, че е имал куража отново да го направи.
Номер 1 явно знае онова, което Марина обясни онзи ден за трудността при проследяването на текстови съобщения. Затова сигурно му е все едно при кого ще е телефонът, при Джордж или в полицията. И в двата случая съдията ще получи съобщението.
– Защо не помислите да си останете вкъщи, господин съдия.
– Голям късмет ще имате, ако успеете да го вразумите – отбелязва Патрис.
Джордж обаче умее да се пази. Днес всички местни служби за охрана ще са заети с неговата защита. Ще бъде в по-голяма безопасност от самия президент. Би било грешка да остане вкъщи и да се крие. Поел е този пост с пълното съзнание за рисковете.
Патрис продължава да наднича през завесите, за да наблюдава растящата тълпа пред дома им. Вече има поне десетина журналисти, осем полицаи и разбира се, не един техен съсед. Сърцето ѝ се свива при мисълта какво ще стане с всичко, което с толкова труд е посадила тази пролет, израз на любов и себеотдаване, изискващ повече енергия, отколкото ѝ беше останала толкова скоро след операцията.
В 8.30 часа Джордж отваря входната си врата с чувството, че излиза на сцена. Ръката му все още го боли твърде много, за да махне превръзката, затова палтото му е наметнато върху дясното рамо като на ранен герой в уестърн. Гледа право напред, като се старае да изглежда благосклонен, но дистанциран, и не изрича нито дума, когато операторите и репортерите се скупчват около него на алеята.
По-напета от генерал, Марина върви на крачка пред него; Ейбъл слиза и отваря страничната врата на микробуса. Началничката на охраната изрецитира официалното изявление, което с Джордж са съчинили вътре – „Съдията се чувства добре и бърза отново да поеме служебните си задължения в съда“ – докато фоторепортерите се блъскат, за да насочат огромните си черни обективи към отворения прозорец на микробуса. Джордж събира смелост да погледне лехата с нежен бял уханен алисум, изпотъпкан покрай пътеката.
Конвоят тръгва, една патрулна кола пред микробуса на Марина, една – зад него; телевизионните микробуси ту се приближават, ту изостават, за да нагласят ъгъла на снимане. Джордж се замисля как ще изглежда всичко това по телевизията и се засмива.
– Какво има? – пита Марина.
– Няма значение.
След като се превръща в знаменитост, герой на борбата срещу престъпността, Джордж си дава сметка, че не само може да освободи обвиняемите по случая „Уорновиц“, ами и да задължи щатските власти да им платят обезщетение и пак ще бъде избран за втори съдийски мандат.
Цяла сутрин пред кабинета му се тълпят посетители, дошли да му изкажат съболезнования за случилото се, други приятели и репортери се опитват да се свържат по телефона, но той не вдига. Единствените, от които не може да се скрие, са колегите му в съда. Главният съдия, подобаващо, цъфва първи, броени секунди, след като Джордж влиза в кабинета си. Очаква да чуе всичко за снощната случка и през цялото време клати глава.