Съвестта е моят адвокат

Докато пътуваха насам, дебелият телохранител разказа, че по-малкият хлапак бил хванат в лексуса на Джордж, спрян на улицата в Норт Енд. След около час по-големият също се появил – с ключовете и плик със сандвичи.

Според Фил Кобърли двамата са братя, най-малките от четири деца.

– Хубаво семейство – разказва детективът. – Таткото е ту вътре, ту навън, но сега имат един вид семейно събиране. Двете по-големи момчета са с него в „Ръдярд“. Мила картинка.

– Улични бандити? – пита Джордж.

– Естествено.

– „Латинос Рейес“?

– Не. Кварталът им, Кюани, е територия на „Двайсет и шестицата“.

Тоест „Лудите от Двайсет и шеста улица“.

– Значи няма връзка с Корасон, така ли?

– Не може да се каже. „Двайсет и шестицата“ и „Латинос Рейес“ имат общи дела.

Ейбъл пита дали момчетата са казали нещо.

– Обичайното – отвръща Кобърли, – „не съм чул, не съм видял“, но не сме ги записали, защото са непълнолетни.

Непълнолетните не могат да бъдат разпитвани в отсъствието на родителите им, които във Втори район рядко се отзовават, когато полицията ги потърси. Ако не се явят, на разпита трябва да присъства човек от службата за непълнолетни. Служебният защитник на участъка също е бил уведомен, защото срещу момчетата ще бъдат повдигнати обвинения като на възрастни. Той, от своя страна, се е обадил на началника си. Джордж подозира, че цялата тази суетня е заради него. Служебните защитници пипат внимателно, когато е замесен съдия, особено работещ в апелативния съд, където от време на време съдиите са на тяхна страна.

Когато шефът идва, се оказва, че това е Джина Девор, дългогодишна началничка на служебните защитници в съдебната зала на Джордж през двете години, когато беше в криминалния съд в „Сентрал Бранч“. Стана известна с това, че ударила с юмрук един от клиентите си в ареста, когато се опитал да опипва гърдите ѝ. Метър и петдесет с високи токчета, Джина нокаутирала нахалника.

– Най-умната сред умните – поздравява я Джордж.

Тя го изненадва, като го прегръща за кратко, въпреки че е на работа. Омъжила се е за лейтенант от полицията в Ниъринг и сега с едно изречение го осведомява за двете си деца.

– Как е ръката ви, господин съдия? Чух за вас от телевизията.

– Добре е, но едва ли ще благодаря на клиентите ти.

– Господин съдия, убедена съм, че когато ги видите, ще осъзнаете, че са хванали не когото трябва.

Изрича тези думи с каменно изражение, макар и двамата да знаят, че момчетата не само са арестувани в колата на съдията, ами и дрехите (както и пистолетите, открити под седалките) напълно отговарят на описанието.

Тезата на защитата, ако върви по учебниците, ще е, че са намерили лексуса изоставен с ключовете в стартера. Това е меко казано скалъпена версия. Ако обаче Джордж ги разпознае, случаят е решен. Няма съдебни заседатели, които да не повярват на един съдия.

Начело с главен детектив Лен Грисъм, кокалест, необщителен тексасец, малката делегация – двамата адвокати, един прокурор на име Адамс, Кобърли, Ейбъл, неколцина други полицаи и най-накрая, съдията – влиза в залата за инструктажи, където служителите от Втори район се събират, преди да застъпят на смяна. Прилича на класна стая, пълна с училищни столове и малки чинове от дясната страна на всеки от тях. Отпред една редица мощни флуоресцентни тръби хвърлят ярка светлина. Целта им е едновременно да осветяват лицата за разпознаване и да не им позволят да видят добре свидетелите.