Съвестта е моят адвокат
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #7
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 9789549395648
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Съвестта е моят адвокат». Краткое содержание книги:
По действителен случай!
За съдия Джордж Мейсън истината е цел и смисъл на живота му, а работата му като апелативен съдия – свещенодействие. Правото е традиция в семейството му, а упорството и старанието на Мейсън с годините му изграждат безупречна репутация. Отдавна засенчил десетки свои колеги на съдебното поприще, съдия Джордж Мейсън е самоуверен, спокоен и достолепен. Душевният му мир се сгромолясва за по-малко от седмица. Делото „Уорновиц“ засяга престъпление, което от години няма давност, но изненадващо адвокатите го връщат в съда за разглеждане. Случаят е спорен, крайното решение зависи от непоклатимия съдия Мейсън, а той… не предприема нищо. Колебае се, притеснява се, сякаш се е превърнал в друг човек. Какво притеснява така настойчиво Мейсън? Наскоро поставената диагноза на съпругата му? Заплашителните писма, които получава? Или подобен случай от неговата младост? Властта, съсредоточена в ръцете му, се оказва недостатъчна, за да намери прошката, която търси години наред.
Присъдата на критиката за Скот Търоу е „баща на съдебния трилър“ – без конкуренти, без право на обжалване. Още с първия си роман – „Невинен до доказване на противното“, Търоу преобразява жанра, а опитът, почерпен от адвокатската му практика, е залог за успеха му и бързо го превръща в един от най-успешните автори.
„Съвестта е моят адвокат“ е големият прецедент в творчеството на Търоу, защото е по действителен случай. Добре запознат със света на правото, Търоу често разглежда въпросите за силата на закона и за злоупотребите на властта, но дълго време не смее да опише скандалната история от собствената си адвокатска практика.
„Съвестта е моят адвокат“ е най-рискованото и откровено самопризнание на Скот Търоу, защото във всеки бранш има тайни и скандали, но в Правораздаването последиците от тях са фатални, а уволненията – неизбежни.
По тази причина имената на негови колеги и обвиняеми са прикрити зад псевдоними, а самият случай е леко променен, за да не повдига неудобни въпроси.
– Миналата седмица го викаха. Съдията, човече, супер кофти го сготви. Двайсет бона, пич. Гаранция. И това само за малко дрога, човек. Двайсет бона? Какво му става на тоя, бе? Затуй, такова, ние с Били – сещаш се, решихме да го измъкнем.
– Да му помогнете да плати гаранцията?
Ектор кимва:
– Видяхме те, пич. Как седеше там. На два пъти те видяхме. Та така, знаеш, гепихме ти ключовете. Ама Били, човече, когато дойдохме, и той такова: „Не, брато, не пипай това омбре, човек, той, такова, май се моли.“ Молеше ли се в оная кола?
Джордж не успява да сдържи усмивката си.
– Но защо мен, Ектор? Защо не някой друг?
Момчето се отдръпва и го поглежда презрително.
– Човече, т’ва е супер возило, бе, супер. Мучо ферия.
Тоест „много мангизи“.
Джордж не е вярвал, че лексус от 1994 година, една истинска антика, ще се цени чак толкова на улицата, но Кобърли му каза, че мексиканските банди предпочитат да разкрасяват и преправят стари коли, които се смятат за класика. Една необходимост се беше превърнала в мода.
– Никой ли не ви е накарал да нападнете точно мен? Никой не ви е давал описание на колата?
– Човече, ти беше там. Ние бяхме там. Нямаше как да знаем, че си съдия, човече. Няма начин. Чухме чак когато отидохме при оня задник, дето щеше да я вземе, та той вика: „Мала суерте6, пич, туй возило го даваха по телевизията, не го ща.“
Ектор поклаща мрачно глава, възмутен от лошия си късмет.
– Ами човекът, от когото взехте пистолетите? – пита Джордж. – Не говорихте ли с него?
– Хорхе ли? Не можеш да му кажеш нищо. Щеше да дойде сам да те оправи. – Момчето се намръщва. – Хорхе, пич, той става локо7, когато изгуби някой пищак.
– Ами за това какво ще кажеш, Ектор? Познато ли ти е името Хайме Колон? Ел Корасон?
Джордж задава въпроса с най-небрежния си тон, но Ектор се втрещява. Отдръпва се и го поглежда с присвити, невярващи очи.
– Корасон?
– Знаеш ли кой е?
– И още как! Как да не знам Корасон? Виждам го постоянно, човече.
Джордж запазва спокойствие.
– Къде си го виждал?
Ектор се заглежда към дъното на стаята, опитвайки се да си спомни точния ден.
– Във вторник вечерта, човек, да. Майка ми, пич, тя никога не пропуска проклетите сапунки. Обожава този актьор, човече. „Мира, мира8, Ел Корасон“. Лока е по него.
На излизане от стаята Джина хваща Джордж за ръката.
– Повярвахте ли му?
– Горе-долу.
– Искам три за него. И две за малкия брат. Пистолетите не са били заредени.
– Малко им е.
– Стига, господин съдия. Това им е първо тежко нарушение.
Джордж си спомня как се почувства пред дулото на пистолета. Нещо го кара да каже „шест“, но толкова получават обвиняемия по делото „Уорновиц“ за изнасилването на Минди Дебойе.
– Джина, ръката ми е превързана. Освен това и двете момчета имат висящи дела в съда за непълнолетни. Пет и три ми звучи справедливо. Така ще кажа на прокурора.
Марина, която е тръгнала по спешност от конференцията, пропусна разпита. Тъкмо влиза в приемната, когато Джордж и Ейбъл отиват към вратата. Грисъм се приближава и тримата заедно разказват какво е станало. Марина задава няколко въпроса, преди да тръгнат.
– Какво мислиш? – пита я Джордж, когато излизат от участъка.
Тя изглежда някак си неспокойна, загубила е обичайната си жизненост. Заради случката в гаража и служебните си ангажименти не е могла да се наспи.
– Мисля, че никой разумен човек не би смъкнал подозренията от Корасон.
Джордж се опитва да не издава реакцията си, но в сравнение с нейното упорство капитан Ахав от Моби Дик би изглеждал колеблив.
– Макар че вече няма значение – добавя тя.
– Защо да няма?
– Докато пътувах насам, ми се обадиха от ФБР. Спомняте ли си, че щяха да пуснат разследваща програма на твърдия ви диск? Когато им дадох и писмото До Кол, то им напомни нещо. Открили са само една подробност, но изглежда доста интересна. Първият имейл, който сте получили, помните ли? Открили са от кой компютър е бил изпратен.
– И?
Марина неохотно го поглежда в очите.
– Изпратен е от вашия. От компютъра в кабинета ви.
Компютърно разследване
Джордж застава на тротоара пред участъка на Втори район с Марина и Ейбъл и се опитва да се съвземе. Точно сега застъпва новата смяна и малкият паркинг отпред е пълен с патрулни коли; униформени полицаи, обикновено по двойки, влизат и излизат от сградата във вечерния сумрак. Отсреща има градинка с няколко все още цъфнали дървета и неокосена трева, пълна с боклуци. Ръката на Джордж го боли. Трябва да изпие още няколко ибупрофена.
6
Лош късмет (исп.) – Б.пр.
7
Луд (исп.) – Б.пр.
8
Гледай, гледай (исп.) – Б.пр.