Балтазар [bg]

Предполагам, че в тази история Жюстин ми се е представила само с едно от многобройните си лица, предназначено за набелязания от нея плах и погълнат от книги любовник.

Какви оправдания да търся? Мисля си само за фактите, защото само те могат да ми помогнат да надникна малко по-надълбоко в истината на вечната загадка, наречена „любов“. Видях лицето й, което се отдръпва от мен, отдалечава се на талази, като морските вълни; или пък — по-студено от мъртвата луна, изгрява над сънищата и мечтите ми, родени от него — но подобно на истинската луна, едната страна на истината е винаги скрита от мен, тъмната половина на една красива мъртва звезда. Моята „любов“ към нея, Мелисината „любов“ към мен, „любовта“ на Несим към нея, нейната „любов“ към Пърсуордън — би трябвало да има цял речник от прилагателни за всяко едно от тези четири съществителни, защото тези четири вида любов по нищо не си приличаха, макар и да съдържаха в себе си едно и също неопределимо качество — общият знаменател, наречен измяна. Всеки един от нас, подобно на луната, си има тъмна половина и може с лекота да обърне лъжливото лице на липсващата любов към човека, който най-много ни обича и се нуждае от нас. И точно както Жюстин бе използвала моята любов, така Несим бе използвал любовта на Мелиса… Бяхме се накачулили един връз друг, бяхме се разпълзели като „раци в един кюп“.

Странно, но биологията на това чудовище не вирее сред нечетните числа, а поразява четните, въпреки цялата романтика, с която сме ги обградили: съвършените числа, с които херметиците описват бракосъчетанието!

Какво предпазва животните, какво удължава живота им? Определено качество на органичното им устройство. Щом животното се роди, открива, че е част от живота. Като повечето природни феномени и животът е поляризиран — винаги има положителен и отрицателен полюс. Отрицателният е болката, положителният е сексът… Маймуната и човекът са първите животни, като изключим опитомените, при които сексът може да се възбуди без външен стимул… Резултатът от това е, че най-важният от всички природни закони, законът за периодичността, престава да важи за човешкия род. Периодичността на органическите условия, която трябва да се проявява във възбуда на сексуалното чувство, е загубила своя смисъл, превърнала се е в абсолютно безполезен дегенерат и проява на патология. (Пърсуордън, който съзерцава замислено маймуните в зоопарка! Каподистрия сред огромната си библиотека от скъпо подвързана порнографска литература! Балтазар с неговия окултизъм! Несим, втренчен в безкрайни колони от цифри и проценти!)