![Балтазар [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/8/6/1/baltazar-bg-download.jpg)
Балтазар [bg]
- Автор: Даррелл Лоренс Джордж
- Серия: Александрийски квартет #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-241-6
- Переводчик: Иглика Василева
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Балтазар [bg]». Краткое содержание книги:
Веднъж тя му налетяла в кафене „Ал Актар“, когато бил съвсем пиян; мисля, че точно след като ние с теб сме си тръгнали. Спомняш ли си вечерта? Той бе станал доста злъчен. Същата онази вечер, когато се опитвах да ти обясня деветте основни положения в кабалата. Тогава не подозирах, че ще ги напечаташ на машина и ще ги изпратиш на секретните служби! Каква чудесна шега! Но аз обичам да се наслаждавам на събитията, да съзерцавам как се застъпват едно с друго, пълзят, катерят се едно върху друго като мокри раци в рибарска кошница. Едва сме излезли и в кафенето нахълтала Жюстин. Именно тя му помогнала да се прибере в хотела и го сложила да спи. „О, ти си най-големият отчаяник!“ — изплакала към полегналата му фигура, при което той вдигнал ръце и отвърнал. „Знам, знам! Аз съм само един бежанец от безкрайния мъчителен зъбобол на живота в Англия. Ужасно е да обичаш живота толкова много, че дъх да не ти стига!“ И избухнал в смях — смях, който преминал в повръщане. Тя го оставила надвесен над умивалника.
На следващата сутрин цъфнала рано-рано в хотела с някакви френски списания, в едно от които имало статия за неговото творчество. Той бил съвсем гол — само с горнището на пижамата си и очила. Върху огледалото бил изписал с четката за бръснене някакъв цитат от Толстой: „Не спирам да разсъждавам върху изкуството и върху всяка форма на изкушение, която засенчва духа.“
Той взел списанията от ръцете й, без да каже дума, и тъкмо да затвори вратата под носа й, тя извикала: „Чакай! Искам да вляза.“ Пърсуордън се покашлял и отвърнал: „Добре, ама това ти е за последен път. Омръзна ми да идваш тук, като че ли посещаваш гроба на умряло котенце.“ Жюстин уловила ръцете му и този път той казал по-нежно: „Най-най-последния път, ясно ли ти е?“
Тя приседнала в крайчеца на леглото му, запалила цигара и се загледала в него, сякаш изучавала странен екземпляр. „Любопитна съм, след всичките ти приказки за самообладание и отговорност, да видя що за англосаксонец си ти — дето едно започнато нещо не можеш да доведеш докрай. Защо си такъв потаен?“ Наистина, атаката й била блестяща. Той се усмихнал. „Днес възнамерявам да работя.“
„Тогава ще дойда утре.“
„Утре ще имам хрема.“
„Тогава ще дойда другиден.“
„Другиден ще ходя в зоологическата градина.“
„И аз ще дойда с теб.“
Тогава Пърсуордън станал вече много груб; тя разбрала, че е удържала победа, и се усмихнала доволно. Изслушала спокойно захаросаните му обиди, като само потропвала нервно с крак по килима. „Много добре — рекла най-накрая, — ще видим.“ (Боя се, че тук трябва да отпуснеш повече място за комедията, наречена човешки отношения. Ти никога не я удостояваш с подобаващо място.) На следващия ден той я хванал отзад за врата и я изхвърлил от хотелската си стая като мръсно коте. На по-следващия, щом се събудил, видял, че голямата й кола отново е паркирана пред хотела. „По дяволите!“ — извикал и само за да я ядоса, се облякъл и тръгнал към зоологическата градина. Тя — по петите му. Цяла сутрин най-съсредоточено съзерцавал маймуните. Тя, разбира се, схванала намека му. Приближила се до пейката, на която той седял замислено и похапвал от фъстъците, купени за животните. Жюстин винаги е изглеждала прекрасно, когато е ядосана, с потрепващи от гняв ноздри, в безупречния си костюм от плътна коприна и цвете на ревера.
„Пърсуордън“ — казала тя и седнала до него.
„Няма да повярваш — казал той, — но ти си само една гадна, отегчителна, вманиачена светска дама. Отсега нататък ще ме оставиш на мира. Този път парите няма да ти помогнат.“
Постъпил е много глупаво, като решил да използва такъв език. Тя направо ликувала, защото разбрала, че е изплашен. Ти, разбира се, знаеш много добре колко е упорита Жюстин. Но за това си имало причина — зад обидите тя доловила истинска загриженост, — нещо, което нямало никаква връзка с отношенията им. Нещо съвършено различно. Какво?
Сигурно вече си забелязал, че тя беше безпогрешен психолог; и така, настанила се до него, вторачила се в лицето му и промълвила с тон, сякаш се мъчела да разчете нечетлив ръкопис: „Несим. Нещо свързано с Несим. Боиш се… но не от него.“ И после в някакъв интуитивен проблясък направила връзката и изтърсила: „Има нещо свързано с Несим, с което не можеш да направиш компромис: разбирам.“ И тя въздъхнала. „О, глупчо, защо не ми каза? Трябва ли да изгубя приятелството ти заради това? Разбира се, че не. Не ми пука дали искаш да спиш с мен, или не. Но самият ти — това вече е съвсем различно. Слава богу, че открих къде е причината.“