Нощна сянка [bg]

— Труповете в дома на покойника ли са? — дори не се опита да любезничи Скроуп.

— Знаете, че са там — отец Томас посочи към вратата в другия край на църквата.

Господарят на имението се огледа.

— Отче, обещавам ви, че до средата на лятото ще обновя така църквата, и то така, че да се гордеете с нея.

— Аз и сега се гордея с нея.

Скроуп отмина, без да си направи труда да отговори. Брат Грациан, който беше скрил бледото си и кокалесто лице под голямата си качулка, кимна учтиво и последва господаря си.

— По-добре да отида с тях — измърмори отец Томас.

— Не, отче, не мисля — хвана го Корбет за ръкава.

Свещеникът го погледна изненадано.

— Отче, вие сте служили в кралските войски в Уелс, нали?

— Знаете, че е така.

— Там ли се запознахте с лорд Скроуп?

— Да.

— Освен това сте служили и като свещеник при краля, вярно ли е?

— Да — отец Томас се опита да прикрие тревогата в гласа си.

— И сте решили да се откажете от кралската служба, за да станете истински пастир на Божиите чеда?

— Стремя се да правя най-доброто, на което съм способен. Да, бях в Уелс. Видях как умират хора, убити по начини, които никой не може да си представи. След това не бях на себе си. „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ Участвах във всичко, което се случи там. Трябваше да изкупя греха си. Запознах се с лорд Скроуп в началото на военния поход; много години, преди той да отиде в Ако. Обеща ми, че ако имам желание, ще използва влиянието си, за да убеди краля да ме назначи на служба тук.

— Но не харесвахте Скроуп, нали така?

— Точно така.

— Имате ли лък, отче? Моля ви да кажете истината тук, пред Христос.

Свещеникът рязко се обърна и се отдалечи, а Корбет си даде сметка, че отецът възнамерява да се върне. След малко отец Томас наистина се появи. Бързаше, а в ръцете си носеше дълъг лък и колчан стрели.

— Гледам да ми е подръка. Живеем в опасни времена, сър Хю. На един свещеник може да му се наложи да защити себе си, църквата си или своето паство.

— Ръката ви още ли е сигурна, отче? — попита Корбет.

— Искате да ме изпитате ли, милорд?

Корбет леко се усмихна.