Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 228
Перейти на страницу:

— Не проумявам, Хенри, защо не основаваш фирмата за недвижими имоти, за която толкова мечтаеше?

— Не мога. Сега не му е времето. Пазарът на недвижими имоти е замрял.

— Повтаряш го близо от година. Чудя се дали някога този пазар ще се оживи.

— То оставаше и да не се оживи! Да ти призная, трябва ми малко капитал, с който да започна. Ако ми дадеш назаем пари, започвам още утре.

— Невъзможно е, Хенри. Знаеш какви са условията в завещанието на Ричард — спряха да ми отпускат месечната сума, предвидена в него, веднага щом се омъжих за теб. Сега разполагам само с капитала.

— Ако ми дадеш малко от него, всичко ще тръгне като по вода. Не забравяй и че ненагледното ти отроче разполага с цели двайсет милиона, пък били те и в попечителски фонд.

— Както гледам, добре си осведомен за парите на Уилям.

— Стига, Ан, дай ми възможност да ти бъда съпруг. Не ме карай да се чувствам на гости в собствения си дом.

— А твоите пари къде са, Хенри? Нали уж твърдеше, че имаш достатъчно, за да създадеш фирмата.

— Винаги си знаела, че като финансови възможности не мога да се меря с Ричард. Навремето, Ан, се кълнеше, че това не е важно за теб. „Ще се омъжа за теб, Хенри, ако ще и да си последният бедняк“ — изимитира я той.

Ан се разплака, а Хенри се опита да я утеши. Цяла вечер тя прекара в обятията му — двамата обсъждаха въпроса. Ан успя да си втълпи, че е скъперница и не се държи както подобава на една съпруга. Имаше предостатъчно пари, надали щеше някога да ги изхарчи, толкова ли не можеше да даде малко от тях на мъжа, с когото бе свързала живота си?

Водена от тези мисли, се съгласи да даде на Хенри сто хиляди долара, с които той да регистрира фирма за недвижими имоти в Бостън. За месец съпругът й нае хубава нова кантора в един от най-скъпите квартали на града, назначи служители и започна работа. Не след дълго вече се познаваше с политиците и другите собственици на фирми за недвижими имоти в Бостън. Обсъждаха невижданото търсене на земеделски земи и това ласкаеше Хенри. Ан не държеше да общува точно с такива хора, затова пък съпругът й бе много доволен от връзките, които е създал, и като че ли жънеше успехи в новото поприще.

Уилям, който сега бе на четиринайсет, вече караше третата си година в частното училище „Сейнт Пол“ и бе шести по успех в класа и първи по математика. Утвърждаваше се все повече и в Дружеството на спорещите. Веднъж седмично пишеше на майка си писмо, в което й съобщаваше за успехите си — задължително го адресираше до госпожа Ричард Каин и отказваше да признае на Хенри Осбърн дори че съществува на този свят.

Ан се колебаеше дали да го обсъди със сина си и всеки понеделник вадеше крадешком писмото от пощенската кутия, така че Хенри да не види плика. Надяваше се, че с времето Хенри ще спечели симпатиите на Уилям, после обаче разбра колко напразни са надеждите й. В едно от писмата синът й искаше разрешение да прекара лятната ваканция у своя приятел Матю Лестър. Молбата му бе тежък удар за Ан, тя обаче реши да не й отдава голямо значение и склони, нещо, което съпругът й подкрепи.

Уилям мразеше от дън душа Хенри Осбърн. Радваше се, че той не стъпва в пансиона — само това оставаше, другите момчета да видят майка му с този тип. На Уилям му стигаше, че волю-неволю трябва да живее под един покрив с него в Бостън.

За пръв път, откакто майка му се беше омъжила повторно, Уилям очакваше с нетърпение ваканцията.

Семейният пакард на Лестърови ги откара с Матю до летния лагер във Върмонт. По пътя Матю попита нехайно своя приятел какво ще прави, когато завърши „Сейнт Пол“.

— Как какво! Ще бъда отличникът на класа и вече ще съм спечелил стипендията по математика „Хамилтън“ за Харвардския университет — отвърна без колебание Уилям.

— Защо отдаваш такова значение на това? — попита невинно Матю.

— Защото баща ми е постигнал и трите неща.

— Щом надминеш баща си, аз ще те запозная с моя.

Уилям се усмихна.

Двете момчета прекараха във Върмонт един весел, изпълнен със забавления месец, през който играха на какво ли не, като се почне от шаха и се стигне до американския футбол. После заминаха за Ню Йорк — щяха да останат до края на ваканцията у Лестърови. На вратата ги посрещнаха икономът, който нарече Матю „господарю“, и дванайсетгодишно луничаво момиченце, което пък му викаше Шишко. Уилям прихна — приятелят му беше слаб като върлина, докато момиченцето наистина бе доста пухкаво. То му се усмихна, при което се видя шина, скрила почти изцяло зъбите.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)