Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 228
Перейти на страницу:

— Да не се отклоняваме, да не се отклоняваме — рече донякъде смутен адвокатът. — Поразпитахме тук-там, господин Каин, с помощта на една много уважавана частна детективска агенция — тя ни съдейства да открием отговорите на въпросите, които ми зададохте и които не бяха чисто академични. Със спокойна съвест мога да кажа, че разполагаме с всички отговори. Поинтересувахте се дали детето на господин Осбърн, ако вашата майка му роди такова, може да има претенции върху имуществото на семейство Каин и по-точно върху попечителския фонд, завещан ви от вашия баща. С една дума, не може, ала госпожа Осбърн е в правото си да завещае на когото реши половината милион, оставен й от вашия баща. — Адвокатът вдигна очи. — Но сигурно ще ви бъде интересно, господин Каин, да узнаете, че през последната година и половина вашата майка е изтеглила до последния цент петстотинте хиляди долара от личната си сметка в банка „Каин и Кабът“. Ние обаче не успяхме да установим какво е направила с парите. Не е изключено да е решила да ги внесе в друга банка.

Уилям изглеждаше стъписан — първият признак, че е загубил самообладанието, възхитило адвоката.

— Няма причини да го прави — отсече момчето. — Парите със сигурност са отишли у един човек.

Томас Коен продължи да мълчи. Очакваше да чуе още нещичко, ала Уилям се окопити и не каза нищо повече, затова адвокатът продължи:

— Отговорът на втория ви въпрос е, че нямате никакви лични или правни задължения към господин Хенри Осбърн. Според завещанието на баща ви, докато навършите двайсет и една години, вашата майка е попечителка на фонда заедно с господин Алан Лойд и с госпожа Мили Престън, кръстниците ви, които още са живи.

Томас Коен отново вдигна очи. Лицето на Уилям и този път беше безизразно. Адвокатът вече бе усетил, че това означава да продължава нататък.

— И трето, господин Каин, не можете да изгоните господин Осбърн от Бийкън Хил, докато той е женен за майка ви и живее с нея. След смъртта й имотът преминава по право във ваше владение. Ако той още е жив, можете да го помолите да напусне. Според мен отговорих на всичките ви въпроси, господин Каин.

— Благодаря ви, господин Коен — отвърна Уилям. — Признателен съм ви, че свършихте такава чудесна работа и не разгласихте посещението ми. А сега, може би ще ми кажете какви са хонорарите при вас.

— Стоте долара не покриват всички разходи, господин Каин, ние обаче сме убедени, че ви чака славно бъдеще и…

— Не искам, господин Коен, да съм длъжник на никого. Отнасяйте се към мен като към човек, с когото може и да не работите никога занапред. И така, колко ви дължа?

Адвокатът се замисли.

— При тези обстоятелства щяхме да ви вземем, господин Каин, двеста и трийсет долара.

Уилям извади от вътрешния си джоб шест банкноти от по двайсет долара и ги подаде на Коен. Този път той не ги брои.

— Благодарен съм ви за помощта, господин Коен. Сигурен съм, че ще се срещнем отново. Приятен ден, господине.

— И на вас, господин Каин. Разрешете да отбележа, че никога не съм имал честта да се срещна с именития ви баща, ала сега, след като работих с вас, искрено съжалявам, че не съм го познавал.

Уилям се усмихна и видимо омекна.

— Благодаря ви, господине.

Цялото време на Ан бе погълнато от подготовката за бебето — тя бързо се уморяваше и почиваше дълго. Попиташе ли Хенри как върви фирмата, той винаги й даваше някакъв правдоподобен отговор колкото да я увери, че всичко е наред, без обаче да се впуска в подробности.

Сетне една заран неподписаните писма започнаха да пристигат отново. Този път те съдържаха повече подробности, имената на жените, с които Хенри излиза, и местата, където се среща с тях. Ан ги гореше още преди да е запомнила имената и местата. Не искаше да повярва, че мъжът й изневерява точно когато тя износва детето му. Някой им завиждаше и лъжеше, за да натопи Хенри.

Писмата продължаваха да се получават, понякога съдържаха нови имена. Ан все така ги унищожаваше, но мисълта за тях я глождеше все повече. Искаше й се да обсъди с някого нещата, но не се сещаше за човек, на когото да се довери. Бабите щяха да се възмутят от дън душа, още повече че недолюбваха Хенри. Алан Лойд от банката надали щеше да разбере Ан, все пак беше стар ерген, а колкото до Уилям, той бе съвсем малък. Ан не знаеше към кого да се обърне. Веднъж присъства на една от сказките на Зигмунд Фройд и й мина през ума да отиде на психоаналитик, но не подобаваше на представителка на рода Лоуел да обсъжда семейните си неприятности с човек, когото изобщо не познава.

1 ... 50 51 52 53 54 55 56 57 58 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)