Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 228
Перейти на страницу:

Накрая нещата приеха неочакван обрат, за който дори Ан не бе подготвена. Един понеделник сутринта тя получи три писма, както винаги от Уилям, който по свой обичай бе адресирал плика до госпожа Ричард Каин и който я питаше дали и тази година може да прекара лятната ваканция заедно с приятеля си Матю Лестър в Ню Йорк. Поредното неподписано писмо, в което се твърдеше, че Хенри въртял любов с… с Мили Престън, и трето от Алан Лойд, председателя на управителния съвет на банката, който я молеше да му се обадела по телефона, за да си уговорели среща.

Ан се отпусна тежко на стола и едвам си поемаше дъх, толкова зле се почувства, след което се насили да прочете още веднъж трите писма. Писмото на сина й я жегна със своята студенина. На Ан й беше неприятно, че той предпочита да прекарва ваканциите с Матю Лестър. Откакто се бе омъжила за Хенри, те двамата с Уилям се отчуждаваха все повече. Нямаше как да си затвори очите и за неподписаното писмо, в което се твърдеше, че Хенри върти любов с най-добрата й приятелка. Помнеше, че именно Мили я бе запознала с Хенри и че бе кръстница на Уилям. Третото писмо — от Алан Лойд, я стресна най-много. Той й беше писал един-единствен път — да изкаже съболезнованията си след смъртта на Ричард. Ан се притесняваше, че това второ писмо вещае само лоши новини.

Тя се обади в банката. Телефонистката я свърза начаса.

— Искали сте да ме видите, Алан.

— Да, скъпа, ще ми се да си поговорим. Кога ви е удобно?

— Някакви лоши новини ли има? — въздъхна Ан.

— Не бих казал, не искам да го обсъждаме по телефона, но няма място за притеснение. Случайно да сте свободна днес на обяд?

— Да, свободна съм, Алан.

— Хайде тогава да се срещнем в един часа в „Риц“. Изгарям от нетърпение да ви видя, Ан.

Един часът — само след три часа! Мислите й се пренесоха от Алан към Уилям, от Уилям към Хенри, но накрая спряха на Мили Престън. Нима беше истина? Ан реши да полежи повечко в топлата вана и да облече нова рокля. Не й помогна особено. Беше издута като плондер. Глезените и прасците й толкова тънки и красиви, сега бяха отекли и бяха целите на морави петна. Младата жена се уплаши на какво ли ще прилича, когато стане време да ражда. Въздъхна тежко, вторачена в отражението си в огледалото, и се постара да изглежда възможно най-добре.

— Неотразима сте, Ан. Ако не бях стар ерген, на когото не приляга да флиртува, щях да ви ухажвам най-усърдно — рече среброкосият банкер, сетне я целуна по двете бузи, сякаш бе френски генерал.

Заведе я на своята маса. По негласна уговорка масата в ъгъла винаги се пазеше за председателя на управителния съвет на „Каин и Кабът“, в случай че той реши да обядва тук, а не в банката. Навремето Ричард бе идвал в „Риц“, сега пък често наминаваше неговият приемник Алан Лойд.

Ан сядаше за пръв път с някого на масата. Келнерите започнаха да се въртят около тях, но знаеха кога точно да се появят и кога да изчезнат, за да не прекъсват поверителния разговор.

— Кога чакате детето, Ан?

— О, след още цели три месеца.

— Надявам се, няма усложнения. Ако не ме лъже паметта…

— Лекарят ме преглежда веднъж седмично — призна младата жена — и все се притеснява за кръвното ми налягане, аз обаче не виждам причини за тревога.

— Радвам се, скъпа — възкликна Алан и досущ добродушен вуйчо я докосна по дланта. — Виждате ми се уморена, дано не се претоварвате.

Банкерът вдигна леко ръка. До него изникна сервитьор и двамата с младата жена дадоха поръчката.

— Искам да се посъветвам с вас, Ан.

Тя знаеше прекрасно какъв дипломат е Алан Лойд. Не я беше поканил на обяд, за да се съветва с нея. Обратното, беше я повикал, та той да я посъветва тактично.

— Имате ли представа как вървят нещата във фирмата за недвижими имоти на Хенри?

— Не, нямам — призна Ан. — Не му се бъркам в работите. Както сигурно помните, не го правех и с Ричард. Защо? Да няма някакви неприятности?

— Не, не, поне ние в банката не знаем. Тъкмо обратното, научихме, че Хенри участва в търга на кметството за голям проект — изграждането на нова болница. Питам само, защото съпругът ви поиска от банката заем от половин милион долара.

Ан беше стъписана.

— Виждам, изненадана сте — рече банкерът. — От банковото ви извлечение знаем, че разполагате с малко под двайсет хиляди долара в сметката от наследството и че сте на червено със седемнайсет хиляди долара в личната си сметка.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)