Вещиците от Йист Енд [bg]

— Добре! Той е добре — отвърна Емили. — Малко повече разсеян от обикновено, но предполагам, че това се дължи на новия му цикъл от картини, от които направо е погълнат. Те са чудесни, но изглеждат някак… призрачни… Пътеки, които водят наникъде, планина с порта на върха, облята от сребриста светлина… Лайънъл отдавна не е правил изложби в Ню Йорк и неговата галерия е много развълнувана.

— Радвам се да чуя това. Предай му привет от нас — и Ингрид подаде на Емили описаната купчина книги.

След възкресението на Лайънъл Съветът с нищо не показа, че за него те все още съществуваха. Никакви послания от оракула или някакви други признаци, че са забелязали техните магически действия — пълна липса на интерес. Което беше малко тревожно, и Ингрид се зачуди дали и трите не са следвали правилата прекалено стриктно? И ако Съветът не се интересуваше от това, дали ги нарушават, може би е трябвало да започнат да използват магията си много по-рано.

В библиотеката имаше още от постоянните й посетители, които избираха книги за дългия уикенд и задържаха Ингрид заета. Погледнете, искаше й се да изкрещи тя на надутия им кмет, хората все още ползват библиотеката и тя все още е част от ежедневието им. Но нямаше никаква надежда кметът да я чуе. Пълзяха слухове, че има план да се премести архивът от архитектурни чертежи в склад с малък офис, предоставен за ползване от самия собственик, получил помещението в наследство. Колкото до самата библиотека — бъдещето й си оставаше мрачно.

Накрая клиентите съвсем оредяха и пред погледа на Ингрид отново се оказа Мат Нобъл, все още търпеливо чакащ Кейтлин. Тишината помежду им направо я побъркваше и Ингрид реши да вземе мерки.

— Ще отида да видя какво я задържа толкова — каза му тя, когато приключи с прибирането и всичко върху бюрото й бе в идеален ред. Бързо се отправи към другия офис, където Кейтлин седеше на бюрото си с присвити устни, които разглеждаше в огледалцето.

— Ти знаеш, че Мат е тук, нали? — попита направо Ингрид.

— Да, зная. И вечно закъснявам! — Кейтлин въздъхна и затвори огледалцето. — Той, разбира се, нищо не казва, но и на мен ми е много неприятно да го карам да ме чака. Знаеш, че той никога не закъснява — точен е до минутата. Предполагам, че това е просто част от неговата същност. В кръвта му е. Нали знаете, че баща му е бил капитан в полицията? И дядо му също. Семейна традиция, мило нали?

На Ингрид й се струваше, че момичето сякаш е пораснало за една нощ. Макар че, за съжаление, си оставаше все още голяма бъбрица — нищо не беше в състояние да я накара да млъкне. Всичките й колеги бяха осведомени относно хранителните навици на Матю (предпочиташе закусвалните по пътя), политическите му възгледи (също като Ингрид и той не е гласувал за сегашния кмет) и за бившите му приятелки (малочислени). Ингрид усещаше как все по-трудно и по-трудно удържа желанието си да омагьоса Кейтлин. Тринадесет черни свещи и пентаграма — само толкова беше необходимо и глупавото момиче изобщо нямаше да разбере защо цялата ще се покрие с пъпки.