Вещиците от Йист Енд [bg]

„Ах, предател такъв!“ — помисли си Ингрид с горчивина. Хъдсън се превърна в най-добрият приятел на Кейтлин. Тридесетгодишният мъж се оказа с душа на тринадесетгодишно момиченце. Той замираше от възторг, когато ставаше свидетел на нова любовна история. А това безусловно беше много по-интересно от вечерното риалити шоу.

Кейтлин се изчерви и захихика. Ингрид се стараеше да не ги слуша, опитвайки се да убеди себе си, че не е ревнива и че и е безразлично. Ех, ако можеше да пренебрегне чувствата, избуяли в нея в този момент! Тя можеше да помогне на другите жени и да реши проблемите им, но не и своите. Фрея щеше да я посъветва да опита един от нейните любовни коктейли, но Ингрид не желаеше да го прави. Не искаше някой да я харесва само защото е отпил от вълшебната микстура. Не че Мат не й харесваше. Нищо подобно. Все по-трудно и по-трудно ставаше да заблуждава самата себе си в безразличието си към него. Тя харесваше Мат Нобъл не затова, защото беше зает. Ингрид не страдаше от любов към мъже, които не можеше да има. Честно казано, за целия си дълъг живот не беше обичала никого. Предпочиташе собствената си компания. И поради това, увлечението й по Мат дойде в грешното време. Тя си мислеше, че не му е безразлична и това събуди интереса й. Но явно е грешала. И сега не можеше нищо да направи с чувствата си.

Хъдсън прошепна нещо в ухото на Кейтлин, като я накара да се изчерви още повече, което я направи да изглежда още по неустоима.

— И ако искаш да знаеш — Ингрид дочу гласа на Кейтлин и нямаше как да не чуе и останалото, — тази вечер ще бъде „онази щастлива нощ“!

— Щастлива нощ за какво? — попита Табита. — О, о — продължи тя, досещайки се за какво точно говореха Кейтлин и Хъдсън и за какво хихикаха.

— От две седмици сме заедно и мисля, че вече е време — прозвуча превзето Кейтлин.

— Това някакво правило ли е, че не разбрах? — удиви се Хъдсън и продължи: — Значи, достатъчни са една-две седмици срещи? — И той въпросително погледна към Ингрид и Табита.

— Не и за мен — усмихна се отново Таби. — На мен ми беше достатъчна една нощ.

— Таб! Ти си била истинска лека жена — пошегува се Хъдсън. — Една нощ, а? Която, какво… продължи цели петнадесет години!

— Предполагам, че е нещо такова — усмихна се Табита.

— Ами ти, какво ще кажеш Ингрид? — не преставаше Хъдсън.

Ингрид кръстоса ръце. Имаше дни, когато се чувстваше като най-старата девственица на света.

— Една истинска дама никога не говори за това — и тя поклати глава, извини се и тръгна към тоалетната. Кейтлин я последва.

И там, между мивките и тоалетните кабинки, колежката й изведнъж се разприказва.

— Заклевам се, че всичко това е много странно! Бях уверена, че през цялото време идва тук, за да се види с теб. — Включи водата и изми ръцете си. — И освен това Матю постоянно разпитваше за теб.

Ингрид я погледна крайно удивена.

— Така ли?

— Да. Какви книги обичаш да четеш… Какво правиш с чертежите… Мислех, че си пада по теб! — Кейтлин плътно притисна устните си, разпределяйки равномерно червилото върху тях. — Но се оказа, че той е говорел за теб, защото ужасно е нервничал, говорейки с мен! Не е ли забавно?