Прагът на вечността [bg]

— Не сме тук да разговаряме за брака — раздразнено рече той.

— Защо сме тук?

— Предизвикала си инцидент на трудовата борса.

— Инцидент ли? Попитах мъжа пред мен колко време е безработен. Жената зад гишето стана и ми се развика: „Няма безработица в социалистическите страни!“ — гракна тя. Огледах опашката пред и зад мен и се засмях. Това инцидент ли е?

— Смяла си се истерично и си отказала да спреш, и си била изгонена от сградата.

— Вярно, че не можех да спра да се смея. Казаното от нея беше толкова абсурдно.

— Не е абсурдно! — Ханс измъкна цигара от пакета ф6. Като всички насилници, и той се нервираше, когато някой му противостоеше. — Тя е била права. Никой не е без работа в Източна Германия. Социализмът е решил проблема с безработицата.

— Недей, моля те — каза Ребека. — Пак ще ме разсмееш и ще се наложи да ме изхвърлят и от тази сграда.

— Сарказмът няма да ти е от полза.

Ребека погледна рамкираната фотография на стената, на която се виждаше как Ханс се здрависва с Валтер Улбрихт, източногерманския вожд. Улбрихт имаше плешиво кубе и си беше отгледал вандайкова брадичка и мустаци: приликата с Ленин беше едва ли не комична. Ребека попита:

— Какво ти казва Улбрихт?

— Поздрави ме за повишаването в чин капитан.

— Също част от наградата ти, задето жестоко подведе своята съпруга. И така, кажи ми, щом не съм безработна, каква съм тогава?

— Ти си разследвана като обществен паразит.

— Възмутително! Аз работя без прекъсване от завършването на образованието си. Осем години без един ден отпуск по болест. Повишиха ме, дадоха ми допълнителни отговорности, включително да съм наставник на новите учители. И тогава един ден открих, че мъжът ми е шпионин от ЩАЗИ и не след дълго бях уволнена. Оттогава съм била на шест интервюта за работа. Всеки път училищата бяха отчаяни да ме вземат на работа час по-скоро. И въпреки това, без да могат да ми обяснят причината, всеки път ми пишеха, че не могат да ми предложат работата. Знаеш ли защо?

— Никой не те иска.

— Всички ме искат. Аз съм добра учителка.

— Идеологически си ненадеждна. Ще оказваш лошо влияние на впечатлителните юноши.

— Имам блестяща препоръка от последния ми работодател.

— Искаш да кажеш, от Бернд Хелд. Той също се разследва за идеологическа ненадеждност.

Дълбоко в гърдите си Ребека усети студен страх. Опита да остане с безизразно лице. Колко ужасно щеше да е, ако милият и способен Бернд е в беда заради нея. „Трябва да го предупредя“, каза си тя.

Не успя да скрие чувствата си от Ханс.

— Това те разтърси, нали? — каза той. — Винаги съм го подозирал. Ти беше привързана към него.

— Той искаше връзка — отговори Ребека. — Но аз не исках да те мамя. Само си представи.