Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Тръпка [bg]
Тръпка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тръпка [bg]

Электронная книга - «Тръпка [bg]». Краткое содержание книги:

Студът. Гората. Вълците. Жегата. Докосването. Целувките. Тайните. Тръпката. Нейният вълк. Неговото лятно момиче. Белезите от миналото, крехкото настояще, невъзможното бъдеще... Грейс Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото. Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината. Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето. Сам Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност. Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот. Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат. Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях. Маги Стийвотър завършва история в Мери Вашингтон Колидж, но се посвещава на литературата. Постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка”, „Копнеж”, „Завинаги”, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените” вече правят мащабна филмова продукция. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.
1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 131
Перейти на страницу:

Прегръдката му вече не беше толкова силна, а очите му станаха тъжни. Цялостното му изражение бе прекалено сложно, за да разбера какво се крие под него; книга на непознат за мен език.

— Сам — казах, опитвайки се да върна него в реалността, а себе си — в силните му обятия.

Но тялото му вече беше прекалено напрегнато.

— Трябва да те върна у вас. Родителите ти ще се притеснят.

Изсмях се безрадостно:

— Да бе! Какво не е наред?

— Нищо — Сам тръсна глава, но видимо беше разсеян. — Не, нямах предвид това. Беше прекалено изпълнен с емоции ден, това е. Просто съм… уморен, предполагам.

Той наистина изглеждаше уморен, но имаше и нещо мрачно в изражението му. Чудех се дали всичко това е резултат от избегнатата на косъм трансформация, или просто трябваше да си затварям устата за Шелби и Бек.

— Ще дойдеш с мен, нали?

Той поклати глава.

— Хайде де — примолих се. — Все още се страхувам, че просто ще изчезнеш.

— Няма да изчезна.

Спомних си го сгърчен на пода в коридора, звука, който беше издал, докато се бореше да остане човек. Искаше ми се да забравя всичко:

— Не можеш да ми обещаеш това. Не искам да се прибирам вкъщи. Не и ако не дойдеш с мен.

Сам тихо простена. Ръцете му погалиха голата кожа на корема ми точно под ръба тениската, пръстите му се плъзнаха по кръста ми.

— Не ме изкушавай.

Не казах нищо, просто стоях в ръцете му и го гледах.

Притисна лице към рамото ми и отново простена.

— Трудно ми е да се държа прилично, когато си край мен. — Той се отдръпна. Ако остана край теб… Боже, ти си само на… колко… ти си само на седемнадесет.

— Понеже ти пък си много стар — казах отбранително.

— На осемнадесет съм. — Произнесе го, сякаш беше нещо много тъжно. — Най-малкото съм пълнолетен.

Разсмях се, въпреки че не ми беше особено смешно. Сърцето ми препускаше, а страните ми горяха:

— Шегуваш ли се?

— Грейс — промълви той и сърцето ми веднага се успокои, когато чух името си. Взе ръката ми. — Просто искам да направя нещата както трябва, разбираш ли? Ще имам само един шанс да го сторя с теб.

Гледах го. Стаята беше тиха, като се изключи шумоленето на листата по прозореца. Чудех се как изглежда лицето ми, докато го гледах. Дали погледът ми бе напрегнат като онзи на Шелби от снимката? Дали в очите ми се четеше вманиаченост?

Студената нощ все така заплашваше да нахлуе при нас през прозорците — заплаха, която бе станала застрашително реална днес. Не ставаше въпрос за страст. Ставаше въпрос за страх.

— Моля те, ела с мен — казах. Не знам какво бих направила, ако ми беше отвърнал с „не“. Не знам дали щях да го понеса, ако утре се върнех тук и го заварех във вълчата му форма.

Сам явно го прочете в очите ми, защото просто кимна мълчаливо и отиде за шперца.

Двадесет и седма глава: Сал

3°С

Родителите на Грейс си бяха у тях.

— Ама те никога не са си вкъщи! — възмути се искрено тя.

Само дето този път си бяха. Или най-малкото колите им бяха паркирани отпред — сребристият „Таурус“ на баща й, блестящ под лунната светлина, и мъничкият „Фолксваген Рабит“ на майка й.

— Изобщо не си и помисляй да произнесеш думите: „Казах ти, че така ще стане“ — вдигна пръст пред лицето ми Грейс. — Ще вляза вътре, ще видя къде са и ще се върна, за да рапортуваш.

— Искаш да кажеш, че ти ще ми рапортуваш — поправих я и напрегнах мускулите си, за да не затреперя. Не знам дали просто бях нервен, или тялото ми още пазеше спомена за студа.

— Да — отвърна Грейс и изгаси фаровете. — Точно това имах предвид. Ей сега се връщам.

Гледах я как бързо крачи към къщата — мъничка фигурка, губеща се в огромното си палто — и се смъкнах надолу в седалката. Направо не можех да повярвам, че се крия в кола през ужасно студена нощ и чакам едно момиче да се върне при мен, за да ме информира дали теренът е чист, за да отида да спя в леглото му. Всъщност не просто някакво момиче. Момичето. Грейс.

Сега вече потреперих.

Тя се появи пред вратата и направи някакъв сложен жест с ръце. Трябваше ми известно време, за да разбера, че от мен се иска да изключа двигателя на бронкото и да вляза в къщата. Така и направих. Измъкнах се от колата колкото се може по-бързо и хукнах безшумно по алеята. Студът впиваше ледените си нокти във всяка оголена част от тялото ми. Без да ме остави да се спра, Грейс ме бутна по коридора и ме насочи към стаята си, след което затвори входната врата и се отправи към кухнята.

1 ... 47 48 49 50 51 52 53 54 55 ... 131
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)