Йерусалимска загадка [bg]

— Знаете, че ханаанците са се занимавали с човешки жертвоприношения, нали? — Той погледна Изабел.

— И още как — съгласи се тя. — Опичали са собствените си деца до смърт. Били са много жестоки. Смятали са, че Ваал, техният демонски бог, е говорел чрез писъците на страдащите жертви, докато умирали.

Ким издаде звук на погнуса.

— Почитали са и богини — добави Изабел.

Ким се усмихна, сякаш Изабел току-що се бе застъпила за всички жени в света.

— Като тази Царица на мрака може би… — вметнах.

— Как се разбира какво означават тези символи? — попита Ким.

— Някои от тях са свързани със звездни знаци — отвърна Изабел. — Зорницата е Царицата на небето, така че Вечерницата вероятно е Царицата на мрака. Обикновено е нещо такова… Много е просто.

— Харесват ми тези астрологични работи — заяви Ким и прибра книгата.

Няколко минути след като тя си тръгна, Марк предложи да се преместим в един от ресторантите на хотела на горния етаж. Ние се съгласихме.

Не бях особено щастлив, че ще вечеряме с него, но още не бяхме разбрали всичко, което се надявахме да ни каже.

Докато чакахме да върнат кредитната му карта, той започна да говори за един футболен отбор от Кайро, който следял — „Замалек“. Слушах го как разказва подробности около последния им мач, на който бе присъствал. Тогава разбрах, че има и друга причина, поради която Изабел го беше зарязала, освен тази, че я беше изоставил в къща под обстрел. Той не даваше на никого да вметне и една думичка в неспирния му монолог.

Отидох да потърся тоалетните. Докато пресичах фоайето, с изненада видях Зина да седи в един от кремавите кожени фотьойли. Защо не бе дошла в бара с нас? Мислех си, че си е тръгнала.

Минах покрай нея. Тя не даде вид, че ме е забелязала, докато почти не й се наврях в лицето.

Тогава вдигна поглед и ме повика с показалец и примамваща усмивка…