Йерусалимска загадка [bg]

Марк ни представи. Ким бе дошла тук със съпруга си, който работеше в петролната рафинерия МИАСА в Кайро. За пръв път беше в Близкия изток.

Разказахме й за обстрела на ресторанта в „Хилтън“. Тя замълча шокирана. После смени темата и започна да се оплаква, че е била оставена сама в Кайро. Не й завиждах, задето се опитваше да постигне успех тук.

Погледнах пазарските й чанти. Едната беше черна, пластмасова и отстрани се виждаше логото на „Хан ел Халили“24, написано в арабски стил със завъртулки. Другата беше от Египетския музей и бе направена от дебела кафява хартия.

— На пазар ли си била? — поинтересувах се аз, когато тя спря да говори.

Ким кимна.

— Този пазар „Халили“ е направо невероятен — призна тя. — Все едно е излязъл от приказката за Али Баба и четиридесетте разбойници. Прекрасен е, просто прекрасен.

Марк се вторачи в нея. Лицето му изразяваше надежда, че тя скоро ще си тръгне.

— Какво си взе от музея? — полюбопитствах.

— Предимно болки в краката — засмя се тя. — Само на опашката за изложбата на Тутанкамон чаках един час. — Ким проследи погледа ми към чантата й. — Съпругът ми ме помоли да му взема разни справочници, но се съмнявам, че купих точно каквото трябва — поклати глава тя.

— Може ли да им хвърля едно око? — попитах.

Египетският музей не беше далеч — падаше се зад площад „Тахрир“ близо до хотела ни. И макар че в Кайро бе открит нов и по-съвременен музей, този все още съдържаше невероятна колекция материали от епохата на фараоните, както и римски, гръцки и ислямски артефакти.

— Гледай ги колкото си искаш — разреши ми тя.

После попита Изабел какво правим тук. Докато приятелката ми й отговаряше, измисляйки си някаква история за разглеждане на забележителности, аз извадих голямата книга с твърди корици, която бях забелязал. Тя се наричаше „Скритите съкровища на Египетския музей“.

— Тази голямата не биваше да я купувам — заяви Ким, посочвайки книгата.

Сложих я на масата, за да може всички да й се възхитим.

— Изглежда невероятно! — възкликна Изабел. Тя се протегна, разгърна една страница, после още една… Наблюдавахме я как разлистваше.

— По-добре да тръгвам — каза Ким и помаха на един мъж на бара. Той й отвърна със същия жест.

Докато страниците се отмятаха, ме обзе странно чувство.

— Спри.

— Какво? — попита Изабел и ръката й застина.

— Дай да видя — настоях.

Отгърнах няколко страници назад. Не намерих каквото търсех. Дали си бях въобразил? Понечих да върна книгата на Ким, когато съзрях няколко фотографии на древни парчета папируси. Повечето бяха само малки фрагменти с назъбени краища. Някои бяха миниатюрни. На едно от по-големите бяха изписани два интересни йероглифа.

Долният йероглиф изобразяваше квадрат със стрелка вътре в него, сочеща нагоре. В книгата, която бяхме открили в Истанбул, имаше същия символ, около който бяха възникнали толкова много въпроси.