4-ти юли [bg]

Скоро подкарахме на изток по авеню „Голдън Гейт“ към любимото ми подкрепително заведение, въпреки че през цялата вечер се придържах към кока-колата. За всеки случай.

— Ще пристигнеш с най-обикновена кола, не полицейска и не някой спортен автомобил.

— Имам експлорър на четири години. Ударен във вратата. Става ли?

— Това се иска — разсмя се Юки. — Идеално. Беше се облякла много подходящо за предварителното изслушване. Тъмен костюм, значка на ДПСФ, никакви други дрънкулки. Когато пресата ти наскача от всички страни, можеш да се усмихваш любезно, но не отговаряй на никакви въпроси.

— Да оставя цялото говорене на теб.

— Точно така — отвърна тя, докато паркирахме пред бар „Сузис“.

Прониза ме тръпка на щастие, щом прекрачихме прага му. Калипсосъставът бе повдигнал настроението на тълпата, както и на самата Сузи, която танцуваше лимбо в средата на дансинга, облечена в яркорозов малайски саронг. Двете ми най-добри приятелки ни махнаха да се присъединим към „нашето“ сепаре в дъното.

Запознах ги:

— Клеър Уошбърн, Юки Кастеляно; Юки, Синди Томас.

Момичетата протегнаха ръце и се здрависаха поред. Видях по напрегнатите им изражения, че дружките ми са не по-малко разтревожени за предстоящия процес от самата мен.

Клеър пое ръката на Юки и съобщи:

— Аз съм приятелка на Линдси и не е необходимо да ти казвам, че съм свидетел от страна на обвинението.

А Синди произнесе сериозно:

— Работя за „Кроникъл“ и ще й крещя грубиянски въпроси извън съдебната зала.

— И ще я накълцаш на кайма, ако се налага — вметна Юки.

— Сто на сто.

— Ще се грижа добре за нея, момичета — увери ги Юки. — Не ще и дума, чака ни много мръсна битка, но ние ще победим.

Плеснахме си дланите, сякаш предварително бяхме сигурни, че ще стане именно така.

— На борба, дружина! — обобщих аз.

Зарадвах се, че мога да се смея и че Юки свали сакото на костюма си, а Клеър сипа маргарити на всички, без мен.

— Тази ще ми е първата — произнесе Юки колебливо.

— Време ти беше, адвокат. Но ще я пиеш бавно и с наслаждение, нали? А сега — рече Клеър, — разкажи ни всичко за себе си. Започни от самото начало.

— Добре. Зная си. Откъде имам това смешно име? — рече Юки и облиза солта от горната си устна. — Първо трябва дави обясня, че японците и италианците са пълни противоположности, като двата полюса. Да вземем например храната им: сурова сепия и ориз срещу маринара скунджили върху лингуини. — Юки се разсмя — прекрасен звук като звън на камбанки. — Когато дребничката ми скромна майка-японка срещнала грамадният ми страстен баща — американски италианец на един студентски обмен, просто се привлекли като магнит — разказваше Юки по своя смешен начин като картечница. — Бъдещият ми баща казал „Дай да се оженим, докато сме още влюбени“, което и направили само три седмици след запознанството си. А аз съм се появила девет месеца по-късно.