4-ти юли [bg]

Глава 80

В седем часа същата вечер отворих вратата на „Индиго“ — чисто нов ресторант, открит на улица „Макалистър“, само на две преки от съда, което би трябвало да убие апетита ми. Подминах облицования с дървена ламперия бар и влязох в самия ресторант с високи тавани. Шефът на заведението ме отметна в списъка си и ме придружи до банкетна маса с покривка от син плюш, на която Юки прелистваше някакви документи.

Тя се изправи да ме прегърне и когато й отговорих със същото, установих колко съм щастлива, че виждам адвокатката си.

— Как я караш, Линдси?

— Направо разкошно, като изключим факта, че процесът ми започва в понеделник.

— Ще спечелим делото — успокои ме тя, — тъй че престани да се тревожиш за него.

— Глупаво е да се терзая — съгласих се.

Усмихнах й се, но бях много по-разколебана, отколкото ми се щеше да узнае. Мики Шърман беше убедил големите шефове, че за всички нас ще е най-добре, ако ме защитава жена адвокат и че Юки Кастеляно е „точното момиче за тая работа“.

Щеше ми се и аз да съм толкова уверена.

Макар че я хващах в края на дълъг работен ден, Юки изглеждаше свежа и пълна с енергия, но най-вече млада. Стисках замислено сребърния си медальон, докато заедно с двадесет и осемгодишната ми адвокатка си поръчвахме вечерята.

— И тъй, какво съм пропуснала, след като се махнах от града? — попитах Юки. Избутах специалитета на заведението — печен костур на тиган с пюре от пащърнак — в единия край на чинията и бодвах по малко салата от каперси с копър в сос винегрет от моркови и тарагон.

— Радвам се, че не беше тук, Линдси, защото акулите бяха настървени за плячка — осведоми ме Юки. Забелязах, че ме гледа право в очите, но през това време ръцете й не спираха да се движат. — Уводни статии и телевизионни репортажи за обезумелите родители ни заливат по двадесет и четири часа седем дни в седмицата… Гледа ли „На живо в събота вечер“?

— Не следя това предаване.